Какво крие „Тайната библиотека“ на Оливър Тиърл и Боряна Дукова

Куриози на историята за книголюбители

Завладяваща обиколка из любопитната история на западната цивилизация, разказана чрез най-емблематичното ѝ изобретение – книгата. Новото заглавие на „Ентусиаст“ „Тайната библиотека“ (превод Маргарита Терзиева) разказва за малко познати факти от „дрешника“ на литературата на Запада от Античността до днес.

Наред с всеизвестни заглавия, помогнали за оформянето на представата ни за света, в който живеем, британският преподавател, автор и блогър Оливър Тиърл ни запознава и с някои от по-пренебрегваните детайли, които могат да бъдат открити из рафтовете на библиотеките от миналото. Читателите ще научат за забравения романист, надминал Дикенс по продажби, за жената, която става първият публикуван поет в Америка, и за ексцентричния пътешественик, внесъл вилиците в Англия.

„Тайната библиотека“ обаче пропуска българската следа в разказа за европейското литературно наследство. Ето защо по идея на издателство „Ентусиаст“ писателката Боряна Дукова се заема да допълни книгата специално за родните читатели, като представя три очерка за големи фигури в нашата поезия и проза – Пейо К. Яворов, Димитър Димов и Яна Язова. „Нямаше как да пропусна и Яна Язова, върху чиято история бях работила в продължение на години. В „Тайната библиотека“ предлагам факти от живота и творчеството ѝ, които не съм засегнала в романа за нея „Извън редовете“, споделя Дукова в предговора.

„Тайната библиотека“ не е замислена като списък на стоте книги, повлияли най-силно върху развитието на човешката цивилизация, или пък като компилация от „книги, които всеки трябва да прочете“ – някои от произведенията, които дискутира авторът, така и не са достигнали до нас, а едно от тях вероятно дори не е съществувало.

Това е смесица от любопитни факти, бърза обиколка из въображаема библиотека, пълна с известни и не дотолкова познати заглавия. Всяка една от книгите разказва по нещо за времето, в което е написана. А взети заедно, те ни дават интригуващи отговори на десетки въпроси.

Оливър Тиърл е преподавател в Университета на Лъфбъроу, Великобритания. Изследванията му са насочени към литературата в периода 1880–1930 година и по-специално – поезията на ХХ век и раждането на модернизма. Паралелно с това Тиърл e oсновател на профилирания блог interestingliterature.com с над 15 милиона посещения от създаването му досега. Следва откъс.

Веднъж попитали Гилбърт Честъртън коя книга би взел със себе си на пустинен остров. „Ръководство за построяване на кораби“ – отвърнал той. Този остроумен отговор вероятно е предизвикал усмивки сред публиката, но може би точно заради него шоуто на Би Би Си повече никога не го кани за свой гост. Шегата на Честъртън обаче ни напомня за един простичък, но често забравян факт, а именно, че „книга“ не означава „велика литературна творба“ или „роман, който винаги си искал да прочетеш, но времето или смелостта да го сториш не са ти стигнали“.

Книгата може да има далеч по-прагматична цел, но въпреки това да е от огромна важност за историята на Западния свят. Да вземем „Елементи“ на Евклид, написана преди повече от две хиляди години. Навярно само шепа книжни плъхове биха взели Евклид в леглото си след дълъг и уморителен работен ден, но влиянието на „Елементи“ е неизмеримо (някак иронично предвид темата на книгата).

По подобен начин не вярвам повече от двама–трима читатели да потъват вечер в топлата вана с „Речник“ на д-р Джонсън, но всеки написан речник след това, от „Уебстър“ в Америка до удивителното постижение в тази област – английския речник на Оксфорд, дължи много на него. Подобни книги отразяват времето, което ги е създало, и в същото време са спомогнали за оформяне на културното и интелектуалното развитие на нашата цивилизация. Ето за това става дума в тази книга.

Наистина, „Тайната библиотека“ се опитва да изследва и да намери отговори на въпроси, свързани с определени книги, които занимават ума ми от известно време. Опитах се да отговоря на някои от тях в блога си „Интересна литература: Библиотека за всякакви литературни интересности“. Но много от темите, особено онези, които са свързани с нелитературни текстове, са нови.

Какво е направил Евклид, което се е оказало епохално важно? Предвижда ли научната фантастика бъдещето? Кой е написал първата готварска книга? Действително ли викторианците са били толкова благопристойни и наистина ли романите са били толкова свенливи, що се отнася до „тънката част“?

В „Тайната библиотека“ се опитвам да дам отговор на тези и други подобни въпроси. Книгата има две цели, свързани помежду си: да хвърли светлина върху по-неизвестни аспекти на популярни книги и да покаже как по-непознати и уж незначителни книги имат изненадваща връзка със света около нас. Тя търси непознатото в по знатото и познатото в онова, което е далечно за нас. Накратко, тя се опитва да разясни някои скрити факти за известни и неизвестни книги, писани, печатани, преписвани или изфабрикувани някога. Влезте по-надълбоко в света на книгите и ще намерите какви ли не неразказвани истории.

Всички са чували за древногръцкия поет Омир, но знаем ли нещо за писателите, които са го пародирали? Разказите на Едгар Алън По са световно известни, но малцина са наясно, че една-единствена от неговите книги се е продавала добре, докато е бил жив. Няма човек, който не е чувал, че Шекспир е написал трагедията „Хамлет“, но той далеч не е бил първият, писал на тази тема.

В „Тайната библиотека“ искам да разкажа точно за тези книги – останали незабелязани, избутани зад гърбовете на библиотечните рафтове, забравени от всички книги. Но понякога и добре познато произведение излиза на светло и привлича вниманието към себе си: не бих могъл да кажа, че „Божествена комедия“ на Данте е неизвестна книга, но колко от вас наистина са я чели? А много от нейните по-… нека кажем скучни моменти съдържат едни от най-големите тайни на Средновековието. „Тайната библиотека“ не е замислена като списък на стоте книги, повлияли най-силно върху развитието на човешката цивилизация, или пък като компилация от „книги, които всеки трябва да прочете“ – някои от произведенията, които дискутирам тук, така и не са достигнали до нас, а едно от тях вероятно дори не е съществувало. (Всичко ще бъде обяснено по-нататък.)

Това е смесица от любопитни факти, бърза обиколка из въображаема библиотека, пълна с известни и не дотолкова познати заглавия. Всяка една от книгите, споменати тук, ни разказва по нещо за времето, в което е написана. А взети заедно, те ни дават интригуващи отговори на много въпроси.

Книгата е организирана в девет глави, които покриват най-общо главните исторически и културни периоди от Античността да наши дни: Стария свят, Средновековието, Ренесанса и така нататък. След средата на седемнайсети век всичко става малко по-интересно и сложно. Една от основните причини за това е Америка, Новият свят, който също започва да публикува своите книги. Реших да разкажа историята и развитието на американското книгоиздаване през седемнайсети, осемнайсети и деветнайсети век в отделна глава. Същото направих и с развитието на литературата на континента. Нещата се прегрупират в последната глава, където на фокус е двайсети век на западната цивилизация.