page contents Книжен ъгъл: Митологичният спектакъл на Стивън Фрай продължава с древногръцките герои
Предоставено от Blogger.

Митологичният спектакъл на Стивън Фрай продължава с древногръцките герои

8.11.20

Петко Тодоров


„Входът на пещерата зеел широко отворен, а Орфей вървял бързо нататък, тържествуващо и с ликуване в сърцето. Още само една крачка и щели да излязат от сенките, в светлината. Успял! Излязъл на белия свят, слънцето топлело лицето му и светлината заслепявала очите му. Направил още десет крачки напред, за да бъде сигурен, и сега вече можел да се обърне и да вземе своята любима в прегръдките си. Но не! Не, не, не и не! Без да го съзнава, последните двайсет и няколко крачки Орфей бил изминал тичешком. Евридика също ускорила крачка, за да го настигне, но когато той се обърнал, тя все още била много по-назад, още в сенките, още в царството на мъртвите. Очите й, изпълнени с ужас, срещнали неговите за миг, а после светлината в тях започнала да чезне и тя потънала назад, в мрака”, разказва Стивън Фрай в „Герои” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска).

Хадес, богът на подземното царство пуснал Евридика с условие да върви 10 крачки след съпруга си, а той да не се обръща назад докато не излязат на светло. Версията примерно на Овидий е по-различна, а в нея е намесен и Хермес. Интерпретирането на древногръцката митология е така – според усета за драматургичност. 
 
Фрай е популярен британски актьор, сценарист, драматург, но се изявява и като писател, има над дузина книги. Тази е продължение на „Митове”, с древногръцките богове, получихме я на български преди година. Можем да кажем същото: пищен спектакъл на ерудиция, литературна култура, завидно богат език, тънък усет за съвременното четене. Ако трябва да търсим различното – може би е в твърде пестеливия този път сарказъм. Онези бяха богове, заслужават го по право, тези са смъртни, все пак.

Персей, Херакъл, Белерофонт, Орфей, Язон, Аталанта, Едип, Тезей: „Също както в „Митове” съм се опитал да разказвам историите, без да предлагам анализи и обяснения”. Разказва палаво: „Ако не готвели в тенджера децата си, те ги пренасяли в жертва; а пък онези от децата, които успявали да оцелеят до зрелост, ако не влизали в кръвосмесителна връзка с родителите си, ги убивали” – за родата на Тантал. 
 
И още:„Орфей бил Моцарт на античния свят. Бил дори повече от това. Орфей бил Коул Портър, Шекспир, Ленън и Маккартни, Адел, Принс, Лучано Павароти, Лейди Гага и Кендрик Ламар на античния свят...”; „Не е ясно дали в резултат на проклятието или поради бавни сперматозоиди Лай – който успял да си върне трона и се оженил за благородната тиванка Йокаста – установил, че не може да има дете”.

Актьорите практикуват употреба на чужди думи, обитават техния свят. Може някой да напише интригуваща автобиография като Чарли Чаплин или Лив Улман, но Фрай е нещо различно. Той не е сбъркалият попрището си, знае какво прави и го прави с подобаващо самочувствие. Всяко време от Ренесанса насам е със свой прочит на тези сюжети. Фрай оставя нищожни възможности друг да предложи друг в обозримо бъдеще и съсипва профанацията на киното. Свободни сме в неговите текстове да разчитаме съдбовността. 
 
Калиопа заченала Орфей от тракийски цар и той намерил смъртта си в Тракия. Местни жени от племето на киконите го наказали чрез спарагмос – разчленили тялото му под въздействие на Дионисов екстаз... Но Зигмунд Фройд разчел погрешно съдбовността на Едип: „Тъкмо за Едип от всички мъже в историята на човечеството най-малко може да се твърди, че е имал Едипов комплекс. Той напуска Коринт именно защото намира дори само мисълта за опасност от сексуален контакт с Меропа (която има за своя майка) за отблъскваща. Любовта му към Йокаста е зряла (а кръвосмешението – напълно неосъзнато)”, обяснява Фрай.

Това от една страна. От друга си струва да чуем дърветата от свещената дъбова горичка в Додона с думите им към Персей: „Толкова малко са нещата, за които си струва да се говори”.