Откъс: „Да изживееш норвежката мечта“

Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта

Потеклото му предполага, че е подготвен за среща със скандинавската държава, но се оказва, че местните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните обичаи, специфичните им разбирания за живота и… традиционната кухня успяват да го впечатлят. Ерик ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители.
Ерик Дрегни преподава журналистика, творческо писане, английски и италиански език в университета в Минесота. За написването на „Да изживееш норвежката мечта“ (Ера) той печели престижна стипендия точно когато разбира, че съпругата му е бременна. Това прави едногодишния престой на семейството в Норвегия много по-трепетен. Дрегни е автор на 19 книги. Следва откъс.

Курс по норвежки

Остъклените стени на класните стаи предоставяха зашеметяващи гледки към боровите гори и леденостудените води на фиорда Тронхаймсфьоден. Мисълта за целодневни уроци по норвежки в разгара на лятото ни натъжи, когато си спомнихме норвежкия съвет да се възползваме от всеки лъч на лятото, преди да настъпи мьоркетид, тъмното зимно време, или полярната нощ.
Висока русокоса жена със скована походка донесе купчина учебници в класната стая, сложи ги на катедрата и каза:
– Hei, god dag. Jeg heter Solveig.
И след това напоително започна да говори на норвежки, който, изглежда, разбираха само германците. Кати и аз я гледахме като хипнотизирани и си помислихме дали да не хукнем към вратата, за да се спасим от едномесечното мъчение да ни карат да говорим на норвежки.
Михаел, германски студент с рошава брада, протрити джин­си и сандали „Биркенсток“, я попита на английски:
– Извинете, името ви Солвейг „сребро“ ли означава на норвежки?
Учителката осъзна, че това е курс за начинаещи, и се извини на английски, език, който знаеха всички присъстващи.
– Не, името ми е странно, означава „пазител на ключовете“.
– О, мисля, че името е много хубаво – увери я Михаел. – Солвейг, харесва ми.
Не можех да повярвам – той сваляше учителката ни, преди да са изминали и пет минути от началото на първия урок.
Юри, италиански ръгбист от Генуа, го прекъсна.
– Извинете, извинете, искам да задам един много важен въпрос. Колко бутилки вино може да донесе приятелят ми от Италия, когато ми дойде на гости?
Солвейг се замисли.
– Ами... две. Може би три... Не съм сигурна.
– В Съединените щати са две – обадих се чисто информативно.
Две студентки от Прага започнаха да спорят на висок глас на чешки, чувах изпълнени с хриптене гърлени звуци, сякаш си отправяха заплахи и едновременно си прочистваха гърлата. Солвейг попита едната от тях, Мариане, какъв е проблемът. Тъй като не съществува чешко-норвежки речник, Мариане трябваше да потърси думата първо в чешко-немския си речник и после в немско-норвежкия. Написа въпроса си на дъската и ние потърсихме в нашите английско-норвежки речници, за да го преведем. „Ликьорът „Йегермайстер“ брои ли се за една от разрешените бутилки?“
Последва разпалена дискусия какъв алкохол са донесли студентите и че цените в Норвегия са два пъти по-високи, отколкото в другите страни.
– Снощи в дискотеката всички бяха пияни. Как се напиват, щом алкохолът е толкова скъп? – зачуди се Ивон от Щутгарт.
– Мисля, че когато пият, пият много – каза Михаел.
– А вие в Германия не пиете ли много? – подразни го Жан от Франция.
Всички студенти изразиха мнението си за навиците на пиене на другите нации, докато Солвейг ги наблюдаваше, без да говори. Тя не повиши тон, а седеше мълчаливо, за да си възвърне контрола.
– На норвежки наричаме това „хелт Тексас“, което означава „цял Тексас“, т.е. пълен хаос.
Класът се засмя. Солвейг обясни, че ограниченията за вноса на алкохол са държавна политика. Юри не разбра какво общо има политиката с „Йегермайстер“.
– Политика! – раздразнено възкликна Солвейг. – Като бившият министър-председател на Италия, Берлускони...
Юри скочи възмутено.
– Какво! Берлускони? Извинете, professoressa, но не съм пропътувал половината свят, за да ме обиждат! Той не е моят министър-председател. Аз не съм гласувал за него, нито пък някой друг, когото познавам – Юри събра учебниците си в знак на протест срещу обрата в дискусията.
– Представи си, ако президентът ти беше Буш! – успокоиха го германците и Кати и аз се размърдахме неспокойно на местата си.
– Да, сега в Америка е хелт Тексас – притече ни се на помощ Солвейг.
Германците се засмяха, но Юри скръсти ръце на гърдите си, защото още беше ядосан, че Солвейг е споменала Берлускони.
Учителката възстанови спокойствието в класната стая, като мълчаливо се вгледа във всеки един от нас.
– Днес ще учим прилагателни имена – обяви тя и използва метафори от сорта на „хитър като лисица“ и „бърз като заек“. Когато Солвейг стигна до израза Sta som et esel, „упорит като муле“, европейските студенти разгърнаха речниците си, за да потърсят думата „муле“
– Имате предвид магаре – каза Жан.
Солвейг обясни, че магарето е кръстоска между кон и муле.
– Не, не, не, не – възрази Юри. – Мулето е кръстоска между магаре и кон.
Солвейг погледна Кати и мен за правилната дума на английски и аз признах, че не съм мислил много по въпроса.
– В моя речник пише магаре – подчерта Ивон.
– Как е това на френски? – зачуди се на глас Жан.
– Тогава какво е буро? – попита Михаел.
– „Буро“? Това е краве масло. Какво общо има маслото с мулето? – зачуди се Юри, трескаво размахвайки ръце.
Докато мултиезичната дискусия се разгаряше, Солвейг седна на стола и погледна часовника си.