Американки споделят неудържимо

Като че ли единственото общо между Маргарет Фулър и Тара Уестоувър е, че са американки. Помежду им има век и половина, журналистката, писателката, критичка, философка и феминистка Фулър (1810-1850) превежда Вергилий от латински на 15 и на времето минавала за най-образованата жена в Щатите, нашата съвременничка Уестоувър не е стъпвала в класна стая. 

 

Общото е неудържимият им стремеж да запишат преживяванията си: Фулър с „Лято на езерата” (Кръг, превод Албена Бакрачева), Уестоувър с „Образована” (Ентусиаст, превод Илияна Бенова).

Четивото на Фулър е пътепис. През 1843 г. обиколила Големите езера. „Пътепис” е условно определение за тези емоционални страници, накиснати както в места и пейзажи, така и във философски разсъждения, човешки съдби, отзиви от прочетено. 

 

С екологични изблици и респектирано отношение към индианците: „белият човек засега си остава полуопитомен пират, който продължава да поддържа максимата, че правото е на страната на силния”.

 

Уестоувър разказва живота си в семейство на мормони, където бащата диктува на 7-те си деца абсолютна социална изолация – без достъп до лекари, училище, каквито и да са учреждения. 

 

Издават й удостоверение за раждане на 9 години. Опълчва се, самообразова се, стига до Кеймбридж и Харвард с престижни дипломи. Но и с мъчителните спомени за преживени унижения и насилия, чиито кошмарни измерения парализират въображението с натурализма си.