Перес-Реверте върна Сид в Испания

Петко Тодоров

„Името му вече ставаше легендарно и той го знаеше. Не само защото беше единственият, макар и дребен благородник, който се беше осмелил да поиска клетва от един крал, а и защото се сражаваше вече от петнадесет години и никой не можеше да повтори неговите бойни успехи: битката при Граус срещу арагонците, поход срещу маврите в Сарагоса, двубой в Калоара срещу наварския рицар Химено Гарсес, двубой в Мединасели срещу сарацинския първенец Утман Алкадир, битки край Голпехера и Лянтада срещу сегашния крал Алфонсо VI, обсада на Сарагоса, обсада на Коимбра, обсада на Самора, битките при Кабра срещу граф Гарсия Ордонес и неговите мюсюлмански съюзници от емирството на Гранада, набег срещу маврите от Толедо...”, изрежда Артуро Перес-Реверте в „Сиди” (Еднорог, превод Веселка Ненкова). Родриго Диас де Бивар, обикновено Руи Диас.

Изреждането на подвизите му е и картина на накълцаната през XI век територия, наричана днес Испания. Всички се бият. Християни срещу араби, християни срещу християни, араби срещу араби, араби и християни срещу християни и араби... Руи Диас е талантлив рицар-военачалник. Отрядът му от няколко десетки рицари се бие за този, който плаща. В завършека на повествованието води армия. Името му се появява в началото на XII век в арабски хроники, следва серия от писани легенди до апотеоза „Песен за моя Сид”, поема от XII-XIII век. Където вече е изписано името, производно от арабското „сиди” – повелител. С пиесата „Сид” на Пиер Корней, XVII век, героят влиза във Френската литература и ще е възпяван от големите й поети през XIX век.

Връщането му в испанската литература от Перес-Реверте е патетично. Най-тиражираният в момента жив испански автор мобилизира майсторлъка си в историческата тема и прави от рицарския роман съвременно четиво. Споделя в интервю, че в знанието за героя му доказаните факти са една четвърт, но се придържа към историята. Неговият Сиди, така го наричат подчинените му, е рицарят, който знае как да мотивира и управлява рицарите плячкаджии. Перес-Реверте оживява кървавото време както той го може – с достатъчния натурализъм.