page contents Книжен ъгъл: Величието на чешкия хумор
Предоставено от Blogger.

Величието на чешкия хумор

7.2.21

Петко Тодоров
 
И приносът на Бохумил Храбал

„Когато се върнаха с пълните съдове и още кани, които г-н Ванища бил тъй любезен да им заеме, и спряха пред къщата, от която бяха излезли преди малко, Владимирек изрече пъклено: - Това петно тук изглежда като врата. Егон Бонди се разсмя: - Как ли пък не! Ние, тоталните реалисти, няма де се хванем на тая въдица! И устремно тръгна да влиза през вратата, която обаче се оказа наистина петно. Владимирек се разсмя гръмогласно: - Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! Знаех си аз! Да живее експлозионализмът! После Егон Бонди изтръска от дрехите си разлятата бира, застана над мивката да плакне със студена вода счупения си нос и загъгна, примесвайки немски думи: - Аз съм луд за връзване. После изскочи вън от себе си от ярост, пред къщата, за да срита фалшивото петно. Аз и Владимирек се втурнахме след него, като решихме, че е отишъл да повръща – имаше си такъв обичай. Но какво да видим – Бонди наистина риташе стената.
И каква беше изненадата ни, когато довтаса домоуправителката по бяла нощница и се разкрещя: - Ей, мъжища с мъжища, защо ми ритате вратата? Пак разбудихте цялата кооперация” – хумор на ръба на тоталния реализъм в пиянската му версия и в „Моритати и легенди” (Колибри, превод Анжелина Пенчева) на Бохумил Храбал.
 
Бонди е известен чешки писател и философ, минава за създател на направлението тотален реализъм, Владимирек, или Владимир Боудник е известен чешки график, минава за създател на направлението експлозионализъм. Приятели на чешкия писател Храбал. „Моритат” е „кървава история, история за убийство, за страшно събитие”, по неговото обяснение, „легенда” не е далече от българското значение. Сборникът с дузина моритати и легенди излиза през 1968-ма, а четенето на годината като нещо различно от дата, е търсене на теле под вола.

Ако все пак трябва да се заглеждаме в тази година, тя е важна и с друго за Храбал - през нея филмът „Строго охранявани влакове” на Иржи Менцел печели „Оскар”, заснет по негов роман. В „Р.S.” към „Легенда за Каин” отбелязва: „Написах тази история от гледната точка на един млад железничар в 1949 година, сложих я в едно чекмедже при други текстове и след години я сплетох заедно с друг текст в плитка, която нарекох „Строго охранявани влакове”. „Легендата” е за събития от края на войната. Самият Храбал се е подвизавал като железопътен стрелочник. По-късно Менцел екранизира и романа му „Обслужвал съм английския крал” и писателят (1914-1997) дължи доста от популярността си на филмите.

Ето че е време да се спомене за какво се разказва в моритатите и легендите и вестникарският език е безпомощен. Пред Храбал. Кръчмарски разговори, дневник на селска хубавица, разговор в самолет... Храбал е хуморът по ръба на трагедията, била тя битийна изключителност или битийна тривиалност. Той е несъвместимостта с жанра. Някой ще се опита ли да определи жанра на „Легенда, изсвирена на струните, опънати между люлката и ковчега”? 
 
Врящ литературен котел. Бръкнеш ли в него рационално, оставаш без ръка. „Швейк е в известен смисъл представителен за нашия национален характер”, отбелязва Храбал. Всеки може да цитира реплика на Швейк или негов епизод, но кой се наема да го преразкаже? Швейк не е за преразказване. Друга потребност е. И е хумор по ръба на всичко останало. Хайде сега, само ние не бяхме обяснявали Хашек.

Ярослав Сайферт е чешки нобелист – голям поет, ала световният читател има нужда от Хашек и Храбал. Те не са категорията „бестселър”, литературна потребност са и конкретен начин националната литература да стане планетарна: „Докторе, бе нещо все ми е тъжно, ама ето така – обясняваше пациентът Шолтис, докато в същото време не спираше да се смее и се удряше по бедрата. – Не бе, наистина съм много тъжен, ама ей го на, такава ми е тъгата”.