page contents Книжен ъгъл: Любовта като оцеляване
Предоставено от Blogger.

Любовта като оцеляване

3.5.21

Петко Тодоров

В шедьовъра на Юн Фосе

„Ашле и Алида се лутаха по улиците на Бьоргвин, Ашле носеше на рамо два вързопа с всичките им притежания, а в ръка държеше калъфа с цигулката, която бе наследил от татко Сигвалд, Алида стискаше две мрежички с храна и двамата се лутаха по улиците на Бьоргвин от няколко часа и се мъчеха да намерят подслон, но се оказваше невъзможно да ги приемат където и да било, не, казваха им, за жалост, нямаме стаи, казваха, каквото имаме за даване, всичкото сме го дали, така казваха и Ашле и Алида продължаваха да се лутат по улиците и да тропат по вратите, и да питат дали могат да вземат стая в къщата, но в никоя къща нямаха стаи за даване, и къде щяха да се дянат, къде щяха да намерят подслон от студа и мрака на късната есен...”, почва „Бдение” на Юн Фосе. 
 
И така продължава. Спираловиден словоред. Точката е на трета страница. Сякаш не за да затвори изречението, а защото писателят внезапно се е сетил за нея. Тя се появява още няколко пъти, после той окончателно я забравя като препинателен знак. Остава единствено със запетаята.

Норвежкият писател Фосе (1959) публикува новелата през 2007 г., през 2012 г. „Бленуванията на Улав”, през 2014 г. „Отмала” и същата година събира трите новели под заглавие „Трилогия”. Така ги получаваме на български. 
 
Ашле и Алида са на по 17, Алида забременява от него, в селцето нямат подслон и препитание и ги търсят в града Бьоргвин. Прочитът на битийните детайли отнася събитията към границата между домодерната и модерната епохи в чисто културен план. Но времето е без значение в „Трилогия”. Фосе го загърбва преднамерено за да ни остави с надвремевите преживявания. Той буквално митологизира света на героите си. А техният свят е сведен до едната любов. Те нямат друго. И като материалност, и като нематериалност. Фосе намеква накрая, че това е светът на неговите лични предци. Той може да се чете и като семейна сага, и като любовна сага, ако държим на жанровостта.

Литературното формотворчество е безгранично. Фосе не е изобретателят на романа в едно изречение. И неговото не е просто роман в едно изречение. Спираловидно върви, освен фразата, - и фабулата. И в нейния вървеж съдбовните събития идват постфактум, като ехо, отпред са всекидневните. Незначителното изтласква съдбовността и тя олеква до безсмисленост. За любовта на Алида е без значение, че Ашле е обесен. Няма как да изолираме от този план и опростения до съвършенство диалог, вкаран в същия спираловиден слог. Толкова неконвенционална форма, а никакво съмнение за маниерност. 
 
Съдържанието на „Трилогия” е невъзможно извън тази форма... Можем да разсъждаваме и социологично: живеенето на тези хора не излиза от мизерната формула „любов-оцеляване”. Природата е дарила битието им единствено с едната риба във фиордите, не е като в нашите географски ширини. Сигурно не е без значение, че тази предмодерност е довела до недостижимата за нас скандинавска социална култура. Но това вече е далече от литературата.

По-скоро си струва отношението четене – литературотворчество. Те са страните на един процес. Каквото и да се каже за тази зависимост в Норвегия, ще звучи на български легендарно. Вижте този факт: Юн Фосе е между литературните консултанти на норвежкия превод на Библията от 2011 г. Там се чете. Четенето налага мяра върху книгоиздаване и върху литературотворчество.
 
Един ден ще се измери въздействието на „преходното” ликвидиране на масовия български литературен читател върху литературотворчеството. Няма да е скоро... Ако се състави списък на шедьоврите от първата пета на XXI век и този списък се отвори с „Трилогия” на Юн Фосе, няма да е грешка. С признателност към преводачката Стела Джелепова.