Книжен ъгъл

Фей пусна машината за кафе. Докато уредът приготвяше еспресото, тя се загледа през големия прозорец в кухнята. Както обикновено, гледката я зашемети. 

Къщата в Рави се бе превърнала в неин рай на земята. Селото не беше особено голямо, имаше едва двеста постоянни жители. Достатъчни бяха около пет минути, за да се обиколи цялото, ако човек забавеше крачка. Насред малкия площад обаче имаше ресторант, където предлагаха най-вкусните пица и паста, които тя някога бе опитвала. И всяка вечер беше пълен. Понякога се появяваха няколко туристи, особено сега към края на май. Ентусиазирани френски велосипедисти или американски пенсионери, които си бяха наели кемпер и осъществяваха мечтата си да посетят Италия, докато порасналите им деца отчаяно се питаха защо родителите им настояват да имат собствен живот, вместо да дежурят като детегледачки на внуците си. 

Но нямаше шведи. 

Фей не беше видяла нито един швед тук, откакто купи къщата, което беше и определящ фактор при избора на място. В Швеция беше знаменитост. В Италия обаче искаше, и ѝ се налагаше, да запази анонимност. Красивата стара къща, която купи, се намираше на двайсет минути пеша от самото село. Беше разположена високо на един хълм, по чиито склонове се катереха винени лозя. Фей обичаше да се разхожда до селото и обратно, да си купува хляб, сирене и сушено на въздух прошуто. Това беше възможно най-голямото клише за живота в италианската провинция и тя му се наслаждаваше изцяло. Същото се отнасяше и за майка ѝ Ингрид, Шещин и Юлиен. През двете години, които изминаха, откакто бившият ѝ съпруг Джак влезе в затвора, те се бяха превърнали в малък, сплотен квартет. 

Шещин и Ингрид се надпреварваха в разглезването на Юлиен, но напоследък Шещин прекарваше все повече време далеч от тях и Ингрид се беше наела ежедневно да ѝ праща снимки и да ѝ разказва за Юлиен. 

Еспресото беше готово. Фей взе чашата и мина през всекидневната, към задния двор. Плискането на вода и веселите детски викове разкриваха, че там има басейн, още преди човек да го е видял. Фей обичаше всекидневната. Отне време да я обзаведе, но с търпение и с помощта на един от най-талантливите интериорни дизайнери в Италия всичко се получи точно така, както тя искаше. Къщата имаше дебели каменни стени, които държаха топлината навън, така че дори през най-горещите летни месеци вътре беше хладно, но също така и доста мрачно. Бяха се погрижили за това с големи светли мебели и множество дискретни лампи. Големите прозорци към задния двор също помагаха. На Фей много ѝ харесваше как всекидневната почти незабележимо преминава в тераса. 

Бялата завеса я погали, когато излезе навън. Тя отпи от еспресото и се загледа в майка си и дъщеря си, които в първия момент не я забелязаха. Юлиен беше пораснала толкова много. Вече беше на шест. От слънцето косата ѝ бе станала почти бяла и, кажи-речи, всеки ден ѝ се появяваха нови лунички. Беше красива, здрава и щастлива. Всичко, което Фей искаше за нея. Всичко, което животът без Джак бе направил възможно. 

– Мамо, мамо, виж, мога и без плувки! 

Фей се усмихна и направи смаяна физиономия, за да покаже на дъщеря си за колко значимо смяташе това постижение. Юлиен плуваше кучешката в дълбокия край, с доста усилия, но без плувките с мечето Бамсе, които бе оставила до ръба на басейна. Ингрид се взираше притеснено във внучка си, наполовина седнала, наполовина изправена, за да може бързо да скочи във водата при нужда. 

– Спокойно, мамо, тя ще се справи. 

Фей отпи от еспресото, което вече привършваше, и направи няколко крачки по терасата. Съжаляваше, че не си е направила капучино. 

– Настоява да плува в дълбокия край – каза майката на Фей с отчаяно изражение. 

– Наследила го е от майка си. 

– Да, знам! 

Ингрид се засмя и както и друг път през последните две години Фей бе поразена от това колко красива бе тя. Въпреки всичко, на което я бе подложил животът. Единствените, които знаеха, че Ингрид и Юлиен са живи, бяха Фей и Шещин. За останалия свят и двете бяха мъртви, като Юлиен беше убита от баща си – престъпление, за което Джак излежаваше доживотна присъда в Швеция. Той едва не бе смачкал Фей. Любовта ѝ към него я превърна в жертва. Но накрая черният Петър бе останал в него. 

Фей отиде при майка си и седна до нея на един ратанов фотьойл. Ингрид продължаваше да се взира в Юлиен, застанала нащрек. 

– Трябва ли пак да заминаваш? – попита тя, без да откъсне поглед от внучка си. 

– Разширяването на бизнеса в САЩ наближава с гръмотевични стъпки и сме заети с новата емисия акции. А ако успея да финализирам сделката в Рим, това ще бъде ценна придобивка за „Ривендж“. Джовани, собственикът на фирмата, иска да я продаде, трябва само да го накарам да осъзнае, че моето предложение е най-доброто, което ще получи. Но като всички мъже, той сериозно надценява стойността си. 

Майка ѝ отмести тревожно поглед между нея и Юлиен. 

– Не разбирам защо продължаваш да работиш толкова много. Вече държиш само десет процента от „Ривендж“, а срещу акциите си получи такава сума, че никога повече да не ти се налага да си мръднеш пръста. 

Фей сви рамене, допи еспресото и остави чашата върху кръглата маса. 

– Разбира се, част от мен иска да остане тук с вас. Но ме познаваш. Само за седмица ще умра от еднообразие. А и независимо каква част притежавам, „Ривендж“ е мое творение. И все още съм председател на управителния съвет. Освен това чувствам огромна отговорност към всички жени, които инвестираха и сега имат акции в компанията. Те поеха риск, като повярваха в мен и компанията, и искам да продължа да я управлявам. Но в последно време всъщност обмислям да купя обратно по-голям дял, ако някой иска да продава. В крайна сметка ще спечелят от това. 

Юлиен се обърна в далечния край на басейна и Ингрид се надигна леко.

– Да, да, сестринството и така нататък – каза тя. – Може би нямам същите възгледи за женската лоялност като теб. – Настанаха нови времена, мамо. Жените се подкрепят. Както и да е, Юлиен няма нищо против да отида набързо до Рим, вчера говорихме за това. – Нали знаеш колко се гордея с теб? Фей хвана ръката на Ингрид. 

– Да, знам, мамо. Грижи се за малката и внимавай да не се удави, а аз скоро ще се прибера. 

Фей отиде до ръба на басейна, където запъхтяната Юлиен ту гребеше с ръце, ту гълташе вода. 

– Чао, скъпа, аз тръгвам! 

– Ча... 

Водата заглуши останалото, тъй като Юлиен опита да помаха, докато плуваше. С периферното си зрение Фей видя как Ингрид се забърза към басейна.