page contents Книжен ъгъл: „Фалшив речник на смешните фрази“ - поредното остроумно заглавие на Иван Раденков
Предоставено от Blogger.

„Фалшив речник на смешните фрази“ - поредното остроумно заглавие на Иван Раденков

19.10.21

Писателят тръгва по измислените следи на известни фрази в нашия език


След като получи Националната литературна награда „Константин Константинов“ за „Велосипедисти край езерото Папийон“, популярният детски писател Иван Раденков се завръща с нова забавна книга. „Фалшив речник на смешните фрази“ е поредното остроумно заглавие, с което авторът предизвиква въображението на малките читатели и ги изправя пред истинска езикова главоблъсканица.
Всичко това може и да изглежда като „тинтири-минтири“ и „на баба ти хвърчилото“, но книгата, издавана от „Ентусиаст“, всъщност има съвсем претенциозната мисия да се превърне в първия фалшив речник на всички времена. Той е отпечатан напълно съзнателно с идеята да даде абсолютно невярна информация за произхода на някои добре познати изрази в нашия цветист език.
„Кому е нужно това! Защо?“, ще възкликнат отчаяно езиковеди, лингвисти, етимолози и други учени. И ще са в правото си да попитат. На всички тях Иван Раденков обаче отговаря:
„Заради фантазията. В чест на творческия дух и на неограниченото въображение на децата. За да ни е славно и забавно, дори да имаме таралеж в гащите. Защото често гледаме през крив макарон, защото понякога сме развейпрах, а друг път се правим на дръж ми шапката, но винаги сме на всяка манджа мерудия. Ох, извинете за тези объркани слова: май взе да ми хлопа дъската.“ Следва откъс.

Дрън, дрън, та пляс

Новината е, че колорадският бръмбар Дитер си има дрън-дрън-та-пляс. Предните лампички на дрън-дрънта-пляса му светят в зелено, задните – в червено, а като цяло машинката е супер подвижна и пъргава.
Нека ви разкажа цялата история.
 Една вечер, преди Дитер да си легне, по черния път до дома му се зададе тъмночервен форд със счупен преден фар. От него излязоха три момчета и едно момиче и се заеха да опънат палатка съвсем близо до къщичката на Дитер. Той много се притесни какво става, но скоро му се изясни – младежите бяха дошли малко сред природата и възнамеряваха да бивакуват на полето. Успокоен, Дитер реши да си ляга, обаче младежите не го оставяха да заспи. Бяха страшно шумни. Първо обикаляха наляво и надясно в търсене на клони за огъня, после взеха да ги чупят... Накрая едното момче извади някаква джаджа и викна: – Хайде да пуснем дрона! След голямо суетене и оживени приказки джаджата полетя като хеликоптерите от филмите, които Дитер често гледаше по телевизията. Забръмча наляво-надясно, взе да прелита с бръснещ полет над покрива на дома му, а накрая се разби зад пъна в задния двор с ужасен трясък.
7Дитер изтича по пижама и пантофи да види какво става. Беше се случило най-лошото – любимото му картофено растение беше пречупено – цялото му стъбло бе съсечено от перките на катастрофиралата машинка. Омразният летателен апарат още премигваше в червено и моторчетата му жужаха, но след остро проскърцване всичко спря. Дитер беше повече от бесен. С този картоф имаше намерение да изкара цяло лято, а сега... Той тръгна решително към огъня на калпазаните, но онези вече пееха и свиреха на китара и изобщо не го и чуха. Дори за малко да го смачкат, докато се опитваше да им привлече вниманието.
8Е, какво да се прави... Уморен и безсилен, Дитер се дотътри до дома и заспа. На сутринта го събуди моторът на отдалечаващата се кола. През прозореца му нахлу пушек от ауспуха и лошото настроение бързо се върна в душата му заедно с вкуса на изгорял дизел.
Следващите дни Дитер посвети на грижите за едно малко стръкче от картофа, което не беше пострадало. Поливаше и тореше насаждението си. Премести машинката под навеса, където държеше малкото си крачно тракторче и инструментите. Скоро любопитството и откривателският му дух взеха връх. Ами ако поправя този дрон и полетя с него?, каза си той наум.
Две седмици и половина работи без прекъсване. И колорадските бръмбари имат мечти и обичат хитри джаджи като нас. Вярно, имат криле, но не са особено умели летци. Слаба работа. А да лети иска всеки, нали? Е, Дитер беше доста умен бръмбар и понаучи туй-онуй за моторите и батериите, прочете доста за аеродинамиката и движенията на перките, за ветровете и авиацията. После се захвана за работа и преустрои дрончето като за себе си. Поправи счупената перка, изгради си кабинка от бирена капачка, сложи си едно кресло с колани вътре, прехвърли управлението от дистанционно на ръчно. Монтира и четири педал-прекъсвача, които задвижваха независимо четирите перки, и реши да пробва дрона.
Първият опит беше трагичен. Не ме разбирайте погрешно: Дитер не пострада. Но той би предпочел далеч повече да беше пострадал лично, отколкото да отреже тъкмо укрепналото картофено стъбълце! Е, дронът се разби в картофа. Дитер отново се вбеси. На слизане си дрънна два пъти главата в капачката: дрън-дрън. Свести се след половин час, заинати се и взе да оправя машинката. Свърза управлението на перките в една обща ръчка, а с педалите само усилваше или намаляваше скоростта на всяка от тях. Сега трябваше да стане! О, как само полетя! Същинска лястовица! Беше неудържим, по-бърз от вятъра, по-мощен от което и да е летящо насекомо. Той беше изобретател, измисляч, революционер на бръмбарската техника! Трябва да покажа изобретението на приятелите си!, помисли си и се понесе към голямата кална локва, където се събираха по пладне.
Забелязаха го отдалеч и всички ахнаха. Дитер направи няколко страхотни лупинга и кацна красиво на един кей в локвата. Седеше вътре и само се хилеше на любопитните буби, трупащи се около него.
– Какво е това? Как лети? Как се казва? – викаха една през друга те.
– Това е дрон... – поде Дитер, докато се опитваше да излезе от кабинката си, но отново си удари главата два пъти: дрън-дрън. От ударите пак изгуби съзнание и цопна в локвата: пляс.
– Какво било? – недоразбраха бубите по края на тълпата.
Докато се мъчеха да извадят горкия Дитер от локвата, тези пó в средата им разясниха:
– Дрън-дрън-та-пляс, не чухте ли!
– Ахааа, ясно – поклатиха глави умно останалите и побързаха да разкажат какво чудно дрън-дрън-та-пляс си има Дитер.
Оттогава насетне колорадският бръмбар не можа да убеди никого, че това не е дрън-дрън-та-пляс, а дрон. За да не го ядосват, най-близките му взеха да наричат машинката дрон-дрон-та-пляс. Нали знаете – като тръгне една фраза, не можеш я спря. Както казват хората, казана дума – хвърлен камък. И неговото дронче си остана известно с името дрън-дрън-та-пляс.