Книжен ъгъл

Романът „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко – нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: „Върни се!“. Този роман на Николай Терзийски  е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в единствения възможен влак към истината, който сме изтървали. В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност. (Здравка Евтимова)

„Звезди под клепачите“ е внимателно и прецизно изграден роман, с онази характерна „сферична“ постройка, която отличава предишните книги на автора. Повествованието съставя плътни паралелни структури, които в хода на действието се разгръщат като цялостни светове. Това е разказ, който захапва опашката си и се самосъздава пред очите на читателя.
Отделните светове в романа на Николай Терзийски имат свой собствен облик – свой предметен свят, своя логика на развитие, своя атмосфера. Нещо повече: всеки от тях съдържа в себе си ярко изразени образи.
Това, с което „Звезди под клепачите“ изпъква, е един особен емоционален заряд, който идва от усещането за преживяното и лично преосмисленото. Tози роман е един от най-добрите текстове в българската литература в последно време. (Борис Минков)

Трябва много внимателно да следим развитието на Николай Терзийски. Мисля, че в българската литература се е появило перо, което тепърва ще бъде сред строителите на облика ѝ. Николай Терзийски има потенциала да се превърне в един от тези, които през идните десетилетия ще влязат в учебниците. (Силвия Недкова)

Николай Терзийски (1983) е роден в Смолян. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и магистърска степен от Философския факултет на университета.
Първият му роман „Отлъчване” (2017) е носител на голямата награда от конкурса за дебютна литература „Южна пролет” в категория „проза”. Втората му книга „Хроники на неведомото” (2019) е номинирана за „Роман на годината 2020“ – Националната литературна награда на НДФ „13 века България“. „Звезди под клепачите” е третият му роман.