Книжен ъгъл

Отличеният с Национална награда „Константин Константинов“ илюстратор Сотир Гелев представя необикновената история на още една госпожица. След „Как Лора се научи да брои до десет“, публикувана от „Ентусиаст“, този път малки и големи ще се впуснат в неочакваните приключения на младата художничка Дора. За пореден път освен автор Гелев влиза в ролята и на илюстратор на книгата.
Сотир Гелев е познат у нас и като сценарист, продуцент, аниматор и режисьор. Заедно с брат му Пенко Гелев създават множество книги, комикси, филми, сценарии, албуми и др. Двамата са автори на поредицата за Илийчо и Август. Под логото на „Ентусиаст“ излизат и заглавията им „Приспивни песни за феи и чудовища“ и „Виола“, която е базирана на едноименния филм.
„Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ разказва за драматичните събития, с които госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора не са предполагали, че ще се сблъскат. Двете дами живеят в красива къща с необикновена градина, изпълнена с декоративни храсти – майсторски оформени като конуси, цилиндри, кълба и други геометрични фигури, комбинирани в обща композиция.
Леля Атанасия държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че винаги ще е така. Но един ден в тайно чекмедже Дора открива голяма лупа. Тази наглед незначителна случка отприщва редица премеждия, в които са замесени техникът Благой, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, младият Борис и още няколко съграждани на Атанасия и Дора.
Тези събития предизвикват промени, за които лелята и племенницата не са подготвени. В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.

 Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Завършил е Училището за сценични изкуства в Плодив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“, който участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Автор е на поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“, от който реализират двеста и петдесет епизода. През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала за деца „Добър ден, господин Жасмин“. През този период Пенко създава 22 комикс албума за британското издателство „The Salariya Book House“. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова, а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „ДЪГА“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“.
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.
През 2016 г. излиза книгата „Обикновени разговори“ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев.
През 2018 г. излиза книгата на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“, носител на литературната награда „Перото“ в категория „Детска литература“.
През 2021 г. Сотир Гелев печели Националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“ за книгата „Приспивни песни за феи и чудовища“. Книгата на Сотир Гелев и Пенко Гелев „Приключенията на господин Боровинка по вода и суша“ (издателство „Точица“, 2021) е носител на Националната награда „Христо Г. Данов“.
В края на 2021 г. излиза книгата „Виола“ от Сотир Гелев и Пенко Гелев, създадена по едноименния късометражен филм.