Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 20 април - 3 май

1.  Джейн Ан Кренц. Цветовете на нощта. Хермес

2. Карстен Хен. Пекарят, който създаваше истории. Ера

 

3. Богдан Русев. Тронът на Алкирия. Сиела

4. Крис Уолъс, Мич Уайс. Обратно броене 1945. Труд

 

5. Илюстрована библия на българското дете. Пан

Продължава...

„Безсмъртната смърт“ - дългоочакваната трета част от поредицата „Земното минало“ на Лиу Цъсин

Какво е най-лошото, което може да се случи, и кои са цивилизационните ценности, необходими на човечеството, за да оцелее?

„Безсмъртната смърт“ (Колибри) доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце – този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Преводът от китайски на монументалното научнофантастично творение е дело на Стефан Русинов. Дизайнът на корицата е на Виктория Стайкова.

Със своя инженерен подход към литературата Лиу Цъсин предлага убедително страховита визия за бъдещето, базирана на някои от най-интересните астрофизични хипотези на нашето хилядолетие и подплатена с нова порция грандиозни и зловещи идеи за вселенското и човешкото състояние. Криза след криза и поврат след поврат всяка сцена в романа повдига въпроса: какво е най-лошото, което може да се случи, и кои са цивилизационните ценности, необходими на човечеството, за да оцелее в тъмната гора на Вселената?

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой.

Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин.

Продължава...

Захари Карабашлиев за „Към себе си“ на Марк Аврелий: Дестилирана мъдрост в блестящия превод на Богдан Богданов

Само преди няколко дни (26 април), но преди 19 века е роден Марк Аврелий, макар и под друго име — Елий Аврелий Вер. Смята се, че той е един от последните добри римски императори. 

Империята по това време е разтегната от Африка до Англия, от Мала Азия до Испания, но все още здрава, административно уредена, просперираща.  Известно е, че Марк Аврелий разделя императорската позиция с Луций Вер, докато самия той воюва срещу германските племена на север, далеч от охолството и сплетните на Рим. Денем води аскетичния живот на воин, а вечер в палатката чете древните философи и ни оставя тези записки, които пренасят през вековете неговата лична версия на стоицизма.
 Дестилирана мъдрост, дошла до нас благодарение на блестящия превод на Богдан Богданов.  “Към себе си” (Та еis heaution) не е философски трактат, казват, че по такъв начин са били озаглавявани личните документи на императора в двора. Езикът е толкова прост и ясен, че каквото и да се напише за него ще бъде неминуемо по-сложно, отколкото всъщност го е формулирал Марк Аврелий.
Моята лична връзка с “Към себе си” е дълбока. Думите му са ми помагали в някои от най-трудните житейски моменти. Подчертавал съм я безобразно, подгъвал съм страници, подарявал съм на приятели, давал съм назаем английското си копие. От няколко дни, тя е важна част от портфолиото на издателството ни. С твърди корици (Дамян Дамянов) и чудесен предговор от проф. Богдан Богданов. Препоръчвам горещо за всяка библиотека.
Ето и някои произволно избрани редове:
Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.
…
Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оста- вяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма.
….
Недей да хабиш останалата част от живота си да се занимаваш наум с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш ума си с мисли какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои, подобно занимание те обърква и отклонява от собственото ти ръководно начало. Нужно е да се справиш и със случайното и безцелното в реда на това, което ти минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата. Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“…
….
Търсят усамотение – на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат кратки и отнасящи се до основното тези поло- жения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш.

Продължава...