Книжен ъгъл

Вивиан Праматароф-Хамбургер
Андреас Хамбургер

Предговор към българското издание

Филм и психоанализа – тази двойка любовници се оказа въпреки прогнозата на Зигмунд Фройд много трайна. Киното е винаги място за нашите проекции. Седейки в тъмната зала и гледайки героите от екрана, ние с лекота влизаме в паралелен свят за два часа и преживяваме по един или друг начин реалността там. Нашите преживявания, подпомогнати от психоаналитичния подход, ни дават много информация за нас самите.
През 2010 г. сложихме началото на един процес – организирахме семинар в Нов български университет (НБУ), а след това в рамките на Kултурните празници „Аполония“ проведохме в Созопол международна конференция „Филм и Психоанализа“. Неочаквано за нас на второто събитие дойдоха около 250 участници, главно млади хора. Така разбрахме, че интересът в България към този вид рефлексивно възприятие на киното е голям. През януари същата година се появи и българската филмова група главно благодарение на Светлозар Василев и Надя Кожухарова. Оттогава на различни големи форуми като международния София Филм Фест, кино¬литературния фестивал Синелибри, в НБУ и на редица научни конгреси, но също така редовно в Дома на киното и в кино „Одеон“ в София групата представя актуални филми и ги обсъжда с публиката при пълен салон. Особено радостна съм, че от 2021 година филмовата психоанализа се преподава като академичен курс в програмите на НБУ, а приложната психоанализа е в основата на курсови работи и магистърски тези в тази нова за България област.
Тази книга е едно естествено продължение на изданията през последните години на тема кино и психоанализа. През 2019 г. Светлозар Василев публикува в издателство „Колибри“ своята монография „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“. За първи път българската публика се запозна с метода Анализ на зрителското преживяване въз основа на критичен прочит на няколко десетки филма, цитирани в тази великолепна книга. Една година по-¬късно, през 2020 година, монографията на Андреас Хамбургер „Филмова психоанализа. Несъзнаваното в киното/Киното в несъзнаваното“ беше издадена от НБУ Прес на български език. Преводачите Христо Тодоров и Виолета Вичева, въпреки нелеката задача да превеждат един толкова труден и специфичен текст, се справиха отлично. Повече от 400 филмови анализа радват своите читатели от две години насам.
Любителите на киното и психоанализата държат в ръцете си третата книга на тази тема. Тя е сборник с 30 филма, анализирани от едни от най добрите в света филмови аналитици. За нас като съставители, беше голяма чест да се включат автори като Лора Мълви, Андреа Сабатини, Ралф Цвибел и гореспоменатите утвърдени български филмови аналитици Надя Кожухарова и Светлозар Василев, както и много други високо ценени автори.Като редактор на тази книга бях непрекъснато очарована колко прецизно и същевременно пластично преводачите, отново Тодоров и Вичева, са се справили с текста и многото авторови стилове. Неоценима професионална помощ в редакцията ми оказаха Надя Кожухарова, Светлозар Василев и Нели Вюрцелбергер, на които изказвам моята голяма благодарност за тяхната работа и всеотдайност. Преводът на
български на няколко термина и концепции породиха дискусии между нас и по тази причина смятам, че е нужно уточнение за читателите.

1) Инсцениране/инсценировка: мнението, че дословното заемане на немското Inszenierung има негативни конотации на български език: нещо е направено фалшиво, за заблуда, се споделяше и от преводачите, и от редакторите. Глаголът „инсценирам“ на български обикновено носи негативно усещане за престореност, изкуственост, фалш, но в статията от речника на българския език това „негативно“ значение е дадено като вторично и преносно, а първичното е „приспособявам литературно произведение за поставяне на сцена“: глаголът се употребява точно в този смисъл в текстовете от нашия сборник, като тук става дума, разбира се, не за театрална, а за киноадаптация. Изборът на „театралната“ дума Inszenierung не е случаен. И в немския тълковен речник Duden значенията на глагола inszenieren са представени по същия начин. Понятието за сцена и сценично разбиране (което етимологически отзвучава в думата „инсценировка“) е от особено значение за определен подход в психоаналитичния анализ на културни артефакти (според теорията на Алфред Лоренцер например). В този подход не се изключва и онова второ (потенциално негативно) значение на „инсценирам“: в киното често става дума тъкмо за изкуствено представяне на определени ситуации така, сякаш те се случват „уж като наистина“.

2) Друго понятие, което беше разисквано от преводачите и редакторите, е женскост. Поначало това е коректният превод на немското Weiblichkeit, английското femininity или френското féminité. Дума женскост в българския език има и тя се употребява във феминисткия дискурс. В много езици, както и в българския, се прави разлика между прилагателните (с един и същ корен) „женски“ („който се отнася до жена, който е на жена“) и „женствен“ („на когото са присъщи типично, подчертано женски качества, особености на външността или характера като изящество, красота, грациозност, деликатност; нежен“). На немски съответната двойка е weiblich/weibisch, а на английски, да кажем, feminine/effeminate. Първото прилагателно може да се употреби единствено и само за жена, а второто както за жена, така и за мъж. Първото отразява женското (женската природа, женската идентичност) в един безусловен смисъл (който, понеже е теоретичен конструкт, a priori е предмет на изучаване от феминистките изследвания), а второто – женското в исторически обусловен, социално стереотипен смисъл (качествата, обвързвани с ролята на жената в съответната култура). Логично е на български да могат да се образуват (и те се образуват!) съответните съществителни: женскост и женственост.

Важни са и разсъжденията на преводачите за отделните понятия, които не само показват големите знания, които те притежават, но и тяхното голямо значение за обогатяването на езика. Затова и си позволявам на това място да цитирам мислите на преводача Христо Тодоров: „На много от местата приех за Weiblichkeit предложенията „женска идентичност“, „женска природа“ (където ми се е струвало, че точно за „природа“ и за „идентичност“ се говори) или само „женското“ (което е синоним на „женскост“). Също така си позволих на много места да преведа Weiblichkeit метонимично просто като „жена“ – решение от типа pars pro toto, concretum pro abstracto и т.н. И накрая, на относително малко места отначало оставих „женскост“, защото смятах, че тази дума би била адекватна в конкретния контекст и тя поначало би трябвало да присъства в нашия превод: ние, преводачите, също участваме в изграждането на езика, а разграничението „женскост“/„женственост“ е ценен плод на едно теоретично усилие на феминизма“.
Искам с удоволствие да благодаря на издателство „Колибри“ и на Фондация „Баумгарт“ за реализирането на това издание, за тяхната помощ и подкрепа.
На всички наши читатели желаем приятни часове с тази книга, която ще ви накара да гледате филмите по различен емоционален и интелектуален начин.
Книгата е предназначена за широката публика, но и за преподавателите и студентите по психология, кино и философия, както и за специалистите от областта на психичното здраве.

Приятно четене!

На 6 април от 19:00 ч.  в Casa Libri (Каза Либри) на ул. „Цар Асен“ 64 в София ще се състои официална премиера на книгата „От „Ла страда“ до „Часовете“ - от страдащите до независимите женски образи в киното“, дело на Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер, които ще бъдат специални гости на събитието.
В дискусията ще се включат и д-р Светлозар Василев, който участва в книгата с текста „Метаморфози на женствеността в „Три билборда извън града“, и Надя Кожухарова, автор на текста „Ида и нейните майки“.
Жените в киното наистина ли са само тези, които биват показвани? А къде са жените в публиката, зад камерата? Ако звездите и звездичките най-вече от холивудския мейнстрийм – както правилно отбелязва феминистката психоаналитична филмова критика – трябва да предложат на мъжкия поглед пиршество за очите и възможност за себеутвърждаване, каква тогава е ролята на жените, които не отговарят на този шаблон: антигероините, чувстващите и действащите жени, онези, благодарение на които на света му се случва едно съвсем различно гледане? „От „Ла страда“ до „Часовете“ - от страдащите до независимите женски образи в киното“ (Колибри, превод от немски Виолета Вичева, Христо Тодоров) разкрива – с помощта на велики, но също така и на спорни филми – най-разнообразни инсценирания на женската идентичност и заедно с това проучва, прилагайки метода на филмовата психоанализа, как те въздействат върху несъзнаваното или върху все-още-неосъзнатото на зрителките и зрителите. Защото не само в артхаус киното, но и в мейнстрийма зад хилядите лица на инсценираната женска идентичност е заложено много повече от простата формула на мъжкия поглед.