„Чудните приказки на баба“ ще стоплят сърцата на малки и големи

Френската писателка Карин-Мари Амио дебютира у нас

С доброта и нежност френската писателка Карин-Мари Амио представя осем трогателни истории, изпълнени с много любов и настроение. „Чудните приказки на баба“ е най-новото попълнение в колекцията с детски книги на „Ентусиаст“, което носи топлината на семейния уют. Особено подходящи за четене преди сън, тези пъстри истории водят в свят, където въображението е безгранично.

Карин-Мари Амио израства, като слуша красиви истории, и започва да създава свои собствени, веднага щом се научава да пише. Днес тя е майка на осем деца и писател на пълен работен ден. Автор е на десетки детски книги.

„Чудните приказки на баба“ (превод Силвия Колева) проследяват приключенията на Големия елен, който с помощта на малката мишка Сибулет намира отлетелите в бурята страници на книгата си. Малките читатели ще научат какво се случва с Татко Заек и Мама Зайка, докато шият пантофки за децата си, както и със самотния мечок, който с изненада открива семейство славеи в пощенската си кутия, и още много други истории.

Това очарователно издание има за цел да покаже, че обичта, приятелството и мъдростта стоят в основата на дълбоката връзка между поколенията. „Чудните приказки на баба“ са вълшебен подарък за цялото семейство, който надхвърля границите на възрастта. Следва откъс.

Големия елен

Познавате ли Големия Елен? Той е най-старият жител на Гората – онази гора, където се срещат четирите вятъра.Всяка сряда в три часа следобед под големия дъб на Поляна-та на поетите той разказва приказки. И през лятото, и през зимата, винаги идва навреме и носи под мишница книгата си с приказки.Обляга се удобно на някой дъб и слага важно очилата си. В това време пристигат горските обитатели: по един или по двама, с целите си семейства, а някои водят и приятелите си.Всички животни се настаняват върху мекия мъх. Тук са два-мата язовци близнаци, малката мишка Сибулет, калинките, лисицата с двете лисичета, сърнето, жабите, полската миш-ка остроноска и къртицата.

Мама Зайка разстила голямата си носна кърпа и настанява зайчетата между предните си лапи.Таралежите се подреждат един до друг по височина, сядат и гризат бисквити.Катеричката подхвърля лешници като същински жонгльор.В далечината се задава костенурката.А бухалът спи, притиснал крила до тялото си.Мишката Сибулет скача на коленете на Големия елен и се провиква:– Можем да започваме!Тогава малките птички, кацнали на ниските клони, пропя-ват за миг и пак замлъкват.Повече никой не помръдва. Не потрепват дори листата.Големия елен отваря книгата си и започва да чете. В Гората, където се срещат четирите вятъра, само той знае буквите, думите и изреченията.Докато чете, всички като че ли пътуват. Сибулет не изпуска и думичка. Трепери от вълнение, когато безстрашният моряк изгубва своята прелестна сирена, усмихва се, когато принцът танцува валс с принцесата на Бала на цветята, смее се много, когато вълкът пада в коритото с храната на прасетата.

А когато приказката свършва, казва смело: 

– Разкажи ни още една приказка, Голям елене! 

И Големия елен разказва още една.После всички приятели му оставят подарък в голямата кошница, поставена до него, за да му благодарят: сладки плодове, детелина с четири листа, жълъд, благоуханни треви, дива ябълка, горска ягода или гъба – според сезона.

Накрая всички се завръщат у дома. Големия елен носи натежалата си кошница, а малките му приятели са изпълнени с мечти и си повтарят наум думите му, които още кънтят в главите им.Една зимна вечер Големия елен забравя книгата с приказките на поляната. Когато се сеща, вече е много късно. Извил се е силен вятър, който навява сняг и духа толкова силно, че разкъсва страниците на книгата. Големия елен тича към поляната и вижда как страниците политат една след друга като полудели пеперуди и носени от вятъра, започват да танцуват в кръг. Той скача и размахва безпомощно предните си копита, но страниците са вече далеч.

Натъжава се, притиска до гърдите си онова, което е останало от книгата, и отива при Сибулет.

 – Не се тревожи, Голям елене! – провиква се тя весело. – Ще намеря всички страници!

После тръгва да ги търси, добре завита в дебелите си дре-хи. Има силен и енергичен характер и е упорита. Върви дълго в снега и търси книгата навсякъде. Само че никъде няма следа от страниците ѝ. Изведнъж Сибулет чува радостни възгласи и вижда как две малки зайчета се спускат по един хълм с шейна от... хартия!

– Дайте ми тази страница, моля! – казва им Сибулет. – Иначе Големия елен вече няма да може да ни чете приказки! 

Мушва страницата под кожухчето си и отново тръгва на път.