Книжен ъгъл

Картината "Концертът" на Вермеер, нарисувана през 1664 г., показва млада жена на клавесин, мъж, свирещ на лютня, и жена, която пее. Това може би е най-ценният откраднат предмет в света. През 1990 г. тя е изрязана от рамката в музея "Изабела Стюарт Гарднър" и открадната заедно с още 12 произведения. През годините е имало хвалби за местонахождението на картината и следи, които не са довели до никъде. Но когато южноафрикански корабен магнат, убит в Амалфи, се оказва, че има тайно хранилище, в което се съхранява празна рамка, отговаряща на размерите на откраднатия шедьовър, на кого ще се обадите? Италианската художествена полиция се обажда на Габриел Алон, известен консерватор на произведения на изкуството, художник, бивш служител на израелското разузнаване и герой на множество бестселъри на Даниъл Силва. „Колекционера“ (Хермес, превод Гриша Атанасов) е последният му роман.
Липсващият шедьовър се оказва основна нишка от конспирация, която цели да доведе света до ръба на ядрен апокалипсис. Картината вече има нов притежател с прякор Колекционера, свързан с най-високите нива на властта в Русия. За да предотврати ужасяващия сценарий, легендарният шпионин трябва да разкрие самоличността на Колекционера и да се изправи срещу най-заклетия си враг – президента на Русия, но този път на негова територия.
Алон намира неочакван съюзник в лицето на брилянтен хакер и професионален крадец – красивата датчанка Ингрид. Именно тя е откраднала „Концертът“ от вилата, но няма нищо общо със смъртта на незаконния му собственик. Повече за новия роман в интервюто на автора за Националното обществено радио на САЩ.

- Ето защо сме тук. Габриел си живее добре. Той пие Sancerre. Обикаля с любимата си между Венеция, Париж и други бляскави места. Защо се е оставил да бъде въвлечен в този случай?

- Защото, подобно на човека, който го е създал, той се дразни от кражбата на произведения на изкуството, особено на нещо като "Концертът". Имам предвид, че това е една от 34-те творби на Йоханес Вермеер. Това е изключително престъпление срещу изкуството. Все още съм ядосан за това, както и Габриел. И той неохотно поема случая и както често се случва, той води до неочаквано място.

- В един момент някои от героите ви преглеждат списък с възможни варианти - хора, групи или интереси, които може да са искали да вземат Вермеер или да са се сдобили с него. Колко от тях са валидни, според вашето проучване, защото, както не е нужно да ви казвам, някои следователи смятат, че творбите може би все още са някъде близо до Бостън?

- ФБР е напълно сигурно за самоличността на двамата мъже, които са се преоблекли като полицаи от Бостън - между другото, в истински униформи на бостънската полиция - и са извършили първоначалната кражба. ФБР е напълно сигурно, че и двамата са мъртви. ФБР смята, че картините са мигрирали в Кънектикът, след това са се отправили надолу към района на Филаделфия и около 2007 г. са били пуснати на незаконния пазар в района на Филаделфия.
- Дори и да обичам книгата ви, все още не разбирам - защо някой търгува с крадено изкуство, когато не може да го покаже на приятелите си или на света, не може да го даде назаем на галерии или музеи, за да се освободи от данъци и да изпише имената си на табелите, и може да попадне в затвора?

- Това е дебат в света на изкуството. Не се съмнявам, че съществува незаконен черен пазар за крадени произведения на изкуството, антики и предмети на изкуството, които са с голяма стойност. Но когато става въпрос за шедьоври като този, професионалните престъпници са доста добри в кражбата на картини, но са мизерни в опитите да осребрят инвестицията си. В крайна сметка картините се използват като пари в брой от подземния свят, поради липса на по-добра дума - знаете, пътнически чекове на престъпниците, обезпечения и авансови плащания в други престъпни сделки - и това е нещо друго, което изследвам в романа - което го прави още по-досадно. Те са взели тези картини и сега те просто се разменят, може би, и се използват по други начини.

- Да. Разкажете ни за новата си героиня Ингрид Йохансен, която представяте тук.

- Читателите на моите поредици знаят, че превръщам мошеници, убийци и други хора, които не са непременно най-добрите примери за нашето общество, в герои. Знаете, че Габриел е реставратор и възстановява не само картини, но и хора. Ингрид е брилянтен компютърен хакер. Тя има малко примес на клептомания и е изключително добра измамница и крадла. Тя приема заплата от 10 милиона долара, за да открадне Вермеер от един дворец в Амалфи, без да осъзнава, че е прекалила и че има много по-широка конспирация, и в крайна сметка работи с Габриел, за да намери картината, която е откраднала.

- Написали сте 23 романа за Габриел Алон. Колко място заема той в съзнанието ви?

- Както постоянно обяснявам на жена си, когато съм зает или не слушам какво се опитва да ми каже, прекарвам повече време в неговия свят, отколкото в този. Знаете ли, корицата на книгата е нещо като гледка от терасата на апартамента му на Големия канал във Венеция. Той ми се струва много, много реален, както и всички второстепенни герои в тази поредица. Мисля за тях, сякаш са истински хора. Представям си, че те живеят живота си в тази паралелна вселена, която съм създал, и обичам от време на време да се отбивам в нея с бележник в ръка и молив и просто да се вслушвам.

- Без да разкриваме твърде много, историята включва следа, която води до Русия, и голям риск за света. Отразява ли този риск собствените ви опасения за това, което се случва сега?

- Действието в книгата се развива през есента на миналата година и, ако си спомняте, в този период Съединените щати бяха разтревожени от това, което чуваха и виждаха да правят руснаците там, че те говореха съвсем непринудено за използване на ядрени оръжия, че сякаш търсеха претекст. Имаше доказателства, че може би подготвят някакъв вид атака с мръсна бомба под фалшив флаг, използвайки радиоактивен материал. И всъщност бяхме толкова разтревожени, че президентът Байдън предприе извънредната стъпка да предупреди публично Владимир Путин: Не използвайте ядрени оръжия в Украйна. Това ще има катастрофални последици за вас и вашата страна.

Мисля, че заплахата от някакво ядрено нападение от страна на руснаците вероятно е отпаднала. Но мисля, че е по-вероятно да се случи някакъв инцидент, подобен на ядрен. Знаете, че руснаците имат тази доктрина, която наричат "ескалиране с цел деескалация", според която те могат да увеличат темпото и да създадат някаква криза, която да им позволи след това да деескалират като средство за прекратяване на войната по начин, който запазва някакво достойнство за Путин и руските военни.