Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 юни - 20 юни

1.  Георги Господинов. Времеубежище. Жанет 45

 

2. Ребека Сърл. Едно лято в Амалфи. Хермес

 

3. Йоланта Делибозова-Йоли. Вкусно с Йоли II. Сиела

 

4. Михаил Заимов. Созопол в образи и думи. Парадокс

 

5. Себастиан Мешенмозер. Господин Катеричко знае пътя към щастието. Точица

Продължава...

„Украински щит“ – стихове, тревожен зов срещу агресията

Българският поет, преводач и бард Димитър Христов изповядва кредото, че творецът във време на мир и хармония трябва да бъде пацифист, но в разгара на конфликти, на агресия и кръвопролития е длъжен да защити човешките ценности като свобода, независимост и неприкосновеност на правото на живот и съзидание. 

 

Димитър Христов е автор на книги със стихове, на драматургия и на песни за китара и глас. Носител е на престижни национални и международни литературни награди. Като лирик той продължава и развива традицията на темпераментната и духовно извисена любовна поезия, а неговото родолюбие и човеколюбие го вдъхновяват за творби със социална и философска проблематика. Неслучайно

Стиховете в книгата „Украински щит“ (Изида) на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в ХХI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци – жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката цивилизация е в опасност. Следва предговорът на автора.

Щит срещу войната

На 24 февруари 2022 година, в центъра на Европа избухна война вследствие на античовешката агресия на Руската Федерация срещу Украйна. Моята съвест, моят граждански и творчески дълг се оказаха на фронтовата линия. Още от 2014 година, когато Русия нападна Украйна и превзе полуостров Крим и части от Донецка и Луганска области, аз живея с тревогата от новините за бойните действия, за жертвите и за героизма на мирното население, на украинските бранители – военни и доброволци.
Защитниците на Украйна чувствам като мои братя и сестри, скърбя за загубите, ликувам за победите и страдам с живите, които продължават битката и носят мъката за загиналите близки и приятели.
Остатъците на руско-съветската империя търсят реванш заради собствената си изостаналост, политическа недалновидност, алчност и кръвожадност, заради провала на съветския униформен модел и на пещерния руски престъпен капитализъм и авторитаризъм. Развенчаването на руските имперски митологеми и изобличаването на съветския тоталитаризъм доведоха до чудовищни разкрития за милионите невинни жертви, за човеконенавистната доктрина на Петербург и Москва.

Продължава...

Откъс: Този път Джеймс Патерсън поставя „Крос на кръстопът“

„Хермес“ представя двадесет и седмия роман от поредицата за детектива-психолог Алекс Крос

Неслучайно Пъблишърс Уикли определя Джеймс Патерсън като Кралят на бестселърите. След като печели награда „Едгар“ за дебютния си роман през 1977 г., книгите му са продадени в над 380 милиона екземпляра в цял свят. Държи няколко рекорда в книгата на „Гинес“  като най-голям брой заглавия в класацията на Ню Йорк Таймс, най-високо платен писател за 2020 г., първия автор в света с продадени над 1 млн. електронни книги.
Патерсън смята за огромна отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да подкрепя библиотечната дейност. Поради тази причина той се посвещава на редица инициативи за насърчаване на четенето и подпомагане на работата на книжарници и библиотеки, като до този момент е дарил над 50 млн. долара за тези каузи. „Бъдещето на твърде много деца е застрашено, защото не четат книги – казва в интервю писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем управлявани от ограничени, безчувствени и нагли хора.“

Алекс Крос и партньорът му Джон Сампсън присъстват на екзекуцията на Майкъл Еджъртън, осъден на смърт заради множество убийства на млади жени – в „Крос на кръстопът“ (Хермес, превод Гриша Атанасов). Той е жесток дори и в последните си мигове: избира електрическия стол пред инжекцията, за да причини дискомфорт на всички в залата. Еджъртън до последно твърди, че е невинен, а заможното му семейство се заклева да отмъсти на Крос, който е в основата на осъждането му. Няколко часа по-късно детективите са извикани на местопрестъпление, което имитира убийствата на Майкъл, а върху трупа е оставена бележка: „Направи голяма грешка, д-р Крос“, подписана от М.
Скоро труповете започват да валят редом с детайли, които не само препращат към стари случаи на Крос, но и към дълбоко пазени тайни на семейството му. Всичко сочи, че следващата жертва на М ще е от най-близкото обкръжение на детектива. Убиецът имитира почерка на компрометиран агент на ФБР, загинал преди няколко години пред очите на Крос. Възможно ли е агентът все още да е жив, или някой се опитва да внуши това? Следва откъс.

Глава 1.

Беше неприятен следобед в средата на март, студен и кишав, когато двамата с Джон Сампсън изтичахме към главната порта на поправителния център „Грийнсвил“ – шестоъгълната сграда на затвора с висока степен на сигурност в земеделската южна част на окръг Вирджиния.
Влязохме в павилиона на охраната, показахме значките и картите си и предадохме служебните си оръжия. Вратата се дръпна встрани и ние минахме през нея.
Като детектив от отдел „Убийства“ в столичната полиция и като специалист по поведенчески въпроси във ФБР през годините съм посещавал много арести, затвори и поправителни центрове, но все още се стрясках от звука на затръшващите се зад мен стоманени порти. Минахме през седем такива врати, като следвахме директора на затвора Ейдриън Йейтс и няколко репортери, които бяха пристигнали преди нас.
Една от тях, журналистка на име Хуанита Флейк, попита:
– Вярно ли е, че е избрал?
Директорът продължи да върви.
– Можете ли...
Директор Йейтс се завъртя и я изгледа, като едва се владееше.
– Не желая да говорим повече, госпожо Флейк. Не подкрепям това, но работата ми е да се погрижа да бъде изпълнено. Искате нещо различно? Обадете се на губернатора.
Йейтс, който беше критикуван от медиите, стигна до следващата врата и тя се плъзна назад. След още три врати влязохме в малък амфитеатър с около трийсет места.
Двайсет вече бяха заети. Въпреки че не ги бях виждал от години, разпознах много от хората, събрали се там. Те също ни разпознаха. Повечето кимнаха и се усмихнаха слабо.
Петима, които седяха заедно, се подсмихваха и сигурен съм, говореха с горчилка за нас полугласно. Тези трима мъже и две жени бяха определено най-добре облечените хора в залата. Мъжете – двама братя на средна възраст и баща им – носеха добре скроени тъмни костюми от три части. Жените – едната на шейсет години, а другата на двайсет – бяха облечени с тъмносиви тоалети „Шанел“; прическите им бяха безупречни, а бижутата им – блестящи.
Сампсън ни намери места срещу дългата правоъгълна витрина. От другата ѝ страна бяха спуснати завеси.
Почти веднага започнах да се питам правилно ли беше решението ми да дойда тук. Разбира се, имах основателни причини, но те не пречеха на съмненията ми да се прокрадват.
– Ти го натопи – каза една жена.
Погледнах нагоре и видях до себе си по-възрастната от двете издокарани дами. Беше дребна жена с боядисана в пепеляворусо коса и опъната кожа на лицето, която подсказваше, че разполага със скъпоплатен пластичен хирург.
– Госпожо Еджъртън – казах уморено. – Това беше защитната теза на сина ви по време на съдебния процес и по време на обжалванията му.
– Неговото обжалване, не неговите обжалвания – изсъска Маргарет Еджъртън. – В този примитивен, нетърпелив да убива щат имаш право само на едно обжалване.
– А Върховният съд на Вирджиния потвърди присъдата и наказанието му, госпожо.
Тя трепереше от ярост.
– Не знам как го направи, но ти го направи, сигурна съм колкото в това, че стоя тук сега. И се надявам на Господ да отнесеш в гроба си съзнанието, че си поставил едно невинно момче от другата страна на тази завеса, доктор Крос.
– Не, госпожо, синът ви сам се е поставил там преди много време – казах.
– Той е невинен.
– Трябва да започваме – каза Йейтс.
– Синът ми е невинен! – изкрещя госпожа Еджъртън. – Не можете да го направите!
– Законът го изисква – отвърна директорът. – Ако предпочетете да не присъствате, ще ви разбера.
Той излезе от стаята.
Маргарет Еджъртън се втренчи в мен.
– Запомни този момент. Това е мигът, в който обрече душата си. Ще гориш в ада.

Продължава...

Откъс: С Якопо де Микелис към тайните на „Гарата“

„След „Името на розата“ на Умберто Еко „Гарата“ на Якопо де Микелис разбива стереотипите и извършва революция в областта на италианския трилър“, пише „Кориере дела сера“.

„Гарата“ (Колибри, превод на Юдит Филипова, корица Чавдар Гюзелев) е ярък кинематографичен роман, умело съчетание от трилър и готика. Действието ни пренася на емблематичната Миланска гара, „мощна като крепост, тържествена като мавзолей, загадъчна като египетска пирамида“. Нейните обитатели са отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци. Оттук започват да се роят сюжетни линии, в чийто лабиринт авторът нито за миг не губи нишката на Ариадна - плетеница от мрачна реалност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско божество и една зловеща жрица до загадъчно убийство и мистериозно съкровище, скрито в неизбродните подземия на Централната гара. Един безкомпромисен разследващ инспектор с бурно минало на пънк музикант и с безпогрешен нюх на полицай среща млада доброволка в Център за грижи за маргинализирани хора, притежаваща странен „дар“ да прозира в чужди емоционални и мисловни дълбини. Двамата ще стигнат до дъното на подземните тайни, без да подозират за финалния обрат.

Нашумелият италиански писател Якопо де Микелис е роден през 1968 г. в Милано. Завършил е философия, изявява се като преводач от френски език, редактор, преподавател по наратология в Нова академия за изящни изкуства в Милано. През 2022 г. блясва на литературната сцена с впечатляващия си дебютен роман „Гарата“, по размах на перото и повествователна мощ сравняван с „Името на розата“ на Умберто Еко.

Авторът пристига в София за официалната премиера на „Гарата“, коятo ще се състои на 23 юни от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. „Цар Асен“ 64.! Водещ на събитието ще бъде Явор Гърдев. Следва откъс.

Стотици очи наблюдаваха коловозите отвъд огромните навеси от желязо и почерняло от смога стъкло, където в момента в трептящия въздух се забелязваха само старите, изоставени контролни кабини.
Съобщението се бе разпространило току-що от уста на уста сред строените мъже. Композицията, която журналист от радиото беше вече кръстил „влака на ужасите“, се намираше пред портите на Милано. След няколко минути, с почти четири часа закъснение, щеше да навлезе в гарата.
Чакаха го от поне половин час. Кордон от агенти на силите за бързо реагиране в екипировка за борба с безредици беше обкръжил пероните около четвърти коловоз – първия от дългите коловози, страничен и поради това смятан за по-лесен за контролиране. Цялата железопътна зона бе затворена за преминаващи. Никакъв влак не можеше да пристигне или да замине до ново нареждане. Беше неделя, хората се прибираха след почивните дни и неудобствата за пътниците, които вече вдигаха шум, освирепели отвъд преградите, нямаше да останат без последствия. Лично префектът обаче, запитан от кризисния щаб, събрал се в офисите на Железопътната полиция, беше решил, че така е по-разумно. В щаба влизаха служители на Моторизираната полиция и на Digos, един представител на железниците и един на пожарната, както и ръководителят на секция Polfer, комисар Далмасо, в директен контакт с Квестурата, Префектурата и дирекция „Железопътна полиция“ за Ломбардия.

Продължава...