page contents Книжен ъгъл: Да прочетем „Дневникът на Големия лош вълк“
Предоставено от Blogger.

Да прочетем „Дневникът на Големия лош вълк“

24.3.26


Бен Милър е автор на бестселъри, известен актьор и режисьор. Участвал е във хитовите сериали „Смърт в рая“ по BBC и „Бриджъртън“ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „Професор Т“, където той играе главната роля.

На българските читатели Бен Милър е познат като автор на „Денят, в който пропаднах в приказка“, „Нощта, в която заседнахме в приказка“, „Нощта, в която срещнах Дядо Коледа“ и „Дневникът на един коледен елф“. Новата му книга e „Дневникът на Големия лош вълк“ (Хермес, превод Мариана Христова).

Зимата не е била никак добра към Големия лош вълк и сега той е ГЛАДЕН! Старата му глутница го смята за мекушав, но той е решен да ги опровергае, като хване Червената шапчица.
Момичето обаче има друга идея. С помощта на приятели тя се опитва да го отдалечи от къщата на баба си и да му даде урок.
Уви, да си най-големият и лош вълк в Приказната гора, се оказва нелека задача… Следва откъс.

АУУУУУУУУУУУУУ!
Зимата в Приказната гора най-после свърши!
Да сме наясно, приятели: пролетта наистина дойде! Сутринта, за първи път тази година, бях грубо събуден от една птица на клона над леговището ми и нейното ЧИК-ЧИРИК-ЧУРУЛИК!
„Ах, каква наглост! – помислих си аз. – Тези объркани животни не знаят ли с кого си имат работа? Коя част от ГОЛЕМИЯ ЛОШ ВЪЛК не разбират?“
Все още сънен, се надигнах ядно от леглото, готов да кажа на тази безделница какво си мисля за чуруликането ѝ, когато изведнъж осъзнах:
НА ДЪРВОТО МИ има птичка!
Вижте, аз не съм голям почитател на птиците – перата винаги ми полепват по гърлото – и още по-малко обичам да ме будят. Все пак красивата ми външност изисква грижи! Трябва да се наспивам хубаво, за да поддържам ноктите си дълги, козината – гъста, а зъбите – извънредно остри и блестящи. Но когато видях въпросната птица, наистина се разведрих. Защото птиците означават пролет. А пролетта означава едно-единствено нещо.
ХРАНА!
Честно казано, тази зима беше трудна. Дълга, сурова и гладна. Нямах нищо за ядене, освен малки хрускави насекоми и мършави, костеливи плъхове – само козина и опашка. Пфу!
Просто се стопих! Но както доказва моята малка перната приятелка, всичко това е в миналото. Всеки момент гората ще започне да изобилства от вкусни новородени хапки…
Сбогом, насекоми! Сбогом, плъхове!
Здрастиии, малки прасенца! Здравейте, великденски зайчета! Приятно ми е да се запознаем, пролетни пиленца… или трябва да кажа, приятно ми е да ви ИЗЯМ!
Ха-ха-ха!
ВКУСНО!
Пролет! Най-хубавото време!
А тази неделя предстои най-любимото ми събитие в цялата година. Вземи най-голямата чиния, която можеш да намериш – не, чакай, вземи ми още по-голяма… Защото отивам на годишното барбекю на вълчата глутница!
През грила ще мине толкова много вкусно месо, че само като си помисля, ми потичат лигите!
АУУУУУУУУУУУУ!