Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 ноември - 19 ноември

 1. Алекс Андорил. Ключът към убийството в старата гора. Ентусиаст

2. Джеймс Макбрайд. Бакалницата „Небе и земя“. Озон букс

 

3. Валери Перен. Вода за цветята. Изток-Запад

 

4. Виолета Цветкова. 45 срещи. Насаме с незабравимите. Сиела

 

5. Лаура Бранд. Поспри и виж! Разкази за природата. Фют

Продължава...

Ами ако Бог е жена? - пита Красимир Димовски в „Тезеят в своя лабиринт“

Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртноопасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят – мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития...
 

Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. „Тезеят в своя лабиринт“ (Хермес) е своеобразно продължение на книгите „Момичето, което предсказваше миналото“ и „Ловецът на русалки“ и завършва тематичната трилогия.

„Тезеят в своя лабиринт“: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: „Мами, мами, мами, читателю!“, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани..., пише Митко Новков. 

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил.
След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021 г.) и „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта (2022 г.). Отличени са с Наградата за проза на „Портал Култура“, с Наградата за проза на СБП, Националната награда „Милош Зяпков“, Награда „Пловдив“. Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Следва откъс.

Продължава...

Ще се впуснем в „Одисея“ с „британското съкровище“ Стивън Фрай

Премеждията на хитроумния Одисей  са представени с епичен размах и чувство за хумор

Изключително забавен квартет от книги... Фрай вдъхва съвременно звучене на тези древни истории... неговото иронично чувство за хумор и естествената му разказваческа дарба създават много увлекателно четиво. Обзървър  

Разбира се, тази история е добре позната, но Стивън Фрай ни я представя по свеж, жив и нов начин, без да пропуска нито един важен момент. Той припомня съдбата на други герои от Троянската война, съживява остроумно споровете на боговете след опустошенията и жестокостите, извършени в Троя от гърците. 

Както и в бестселърите си „Митове“, „Герои“ и „Троя“, в „Одисея“ (Еднорог, превод Боряна Джанабетска) Фрай отново впечатлява с разказваческите си умения, с препратки към културата и историята на Елада, а оттам и на цялото човечество.

Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война? Името му е синоним на невероятни приключения и невъзможни мисии. В своя нов шедьовър „Одисея“ Стивън Фрай ни представя в типичния си неподражаем стил епичните изпитания на Одисей по пътя към дома.

Разгневиш ли боговете, не те чака нищо добро. Одисей е възхваляван от гърците заради печелившата си тактика, довела до падането на непревземаемата Троя, но си спечелва и много врагове. И те ще се постараят да вгорчат живота му завинаги. След края на войната Одисей иска само колкото се може по-бързо да си прибере на родната Итака, където го очакват любимата му Пенелопа и техният син Телемах. Но боговете обичат да си играят с желанията на простосмъртните.

Разгневен от самонадеяността на Одисей, богът на моретата Посейдон прави необходимото героят да се скита сред бури и несгоди в продължение на десет години. Предстоят му епични сблъсъци с циклопи, шестоглави чудовища, разрушителни бури, гигантски водовъртежи, срещи с изкусителни сирени, съблазнителни вещици и ревниви богини. Обикновен простосмъртен никога не би оцелял след подобни мъки, но Одисей никога не се предава. Води го желанието да се прибере по-скоро при вярната Пенелопа, която е обект на ухажване от множество досадни кандидати за ръката й.

Изпитанията на Одисей съвсем не са леки, но Фрай напомня, че дори в най-мрачните и съкрушителни моменти има място за смях и забавление. Остроумните му коментари и несравнимото му чувство за хумор са отново на висота. Книгата е логичен завършек на поредицата му за древна Гърция, която премина през срещи с богове и титани, с легендарни герои, за да стигне до подвизите на простосмъртните, в чиито дела боговете не престават да се месят, до една нова ера, в която хората, в един по същество несъвършен свят, ще търсят своя собствен път. 

Талантите му са безкрайно много. Стивън Фрай е определян като истинско британско съкровище. Той е актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург, носител на много престижни награди. Припознаван в културните среди за еталон на т.нар. английски дух, неговото име се свързва с изящно владеене на езика, класически хумор и ерудирано присъствие. Сред близките му приятели е актьорът Хю Лори, негов състудент в Кембридж. Двамата изграждат необикновен комедиен тандем и участват в култови сериали като „A Bit of Fry and Laurie“ (1989 – 1995) и „Джийвс и Устър“ (1990 – 1993). 

Продължава...

Мишел Турние: Четящият човек е творец

Точно 30 години след първото издание на български език „Парадокс“ възкресява за българския читател „Горски цар“ на Мишел Турние, този път - с великолепното оформление на Кирил Златков.

За романа, спечелил наградата „Гонкур“ през 1970 г., редакторът на първото издание, големият български преводач Красимир Мирчев (1949 - 2003), пише: „Отвъд множеството скандали, които „Горски цар“ съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абèл Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар – от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх... Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. „Горски цар“, най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика.“

Самият Мишел Турние споделя: „Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на „Писането е необходимост… Искам да изразя…“ Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние…

Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата.“

Мишел Турние (1924–2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Следва философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга „Петкан, или чистилището на Пасифика“ (1967) и с „Гонкур“ за „Горски цар“ (1970). Основни извори на вдъхновение намира в немските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство „Галимар“ (1978–2016) и на Академия „Гонкур“ (1972–2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал „Гьоте“ и на награда „Малапарте“.

Освен гореспоменатите произведения, на български език са преведени романите му „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Метеорите“, „Тримата влъхви“, „Елеазар, или Изворът и къпината“, „Х-тимен днвеник“, както и сборниците с разкази „Дивият петел“ и „Среднощен пир на любовта“. Следва откъс.

6 май 1938 г. 

Тази сутрин всички вестници публикуват на първа страница снимки на членовете на новото правителство. Причудлива и грозна сбирка! Тези лица, които сме виждали поне двайсет пъти в най-различни комбинации, въплъщават всяко по своему подлостта, низостта и глупостта. Впрочем повечето от тях участваха и в предишния кабинет.

Трябва да помисля над една нова „Опака конституция“, която в преамбюла ще съдържа следните шест положения:

1. Светостта има общо само с отделния индивид, лишен от власт.

2. Политическата власт, напротив, е изцяло от Мамон. Тези, които я упражняват, поемат в ръце всичките несправедливости в обществения организъм, всички престъпления, които ежедневно се вършат в нейно име. Следователно най-големият престъпник на една нация е човекът, който стои на върха на политическата стълбица – президентът на Републиката, веднага след него идват министрите, а след тях се занизват всякакви висши обществени деятели, съдии, генерали, прелати, всичките слуги на Мамона, живи символи на калното блато, което наричаме „установен ред“, всички опръскани с кръв от главата до петите.

3. Органите се нагаждат съвършено към тези ужасяващи функции. За да се задоволят нуждите на най-мерзката професия, се извършва подбор с обратен знак, така че да се съставят екипи, представляващи в най-синтезиран вид квинтесенцията на мръсотията, която може да роди дадена нация. Установено е, че във всеки министерски съвет, конклав или международна конференция на високо равнище така вони на мърша, че и най-дръзките лешояди бягат. На по-скромно равнище същото се отнася до управителните съвети, щабовете и всякакви други органи, сборища на отрепки, в които нормален човек не може да вирее.

Продължава...