Книжен ъгъл

Ан Мередит е сред най-популярните британски автори на криминални романи от златните години на жанра. Неслучайно тя е част от прочутия Детективски клуб, редом с имена като Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс. Именно Сейърс пише възторжена рецензия за един от най-добрите ѝ романи - „Портрет на един убиец“ (Еднорог, превод Иван Костурков), публикуван през 1933 г. В него проследяваме драматичните промени в едно семейство, след като най-омразният човек в него намира смъртта си.

Всеки декември Ейдриън Грей кани семейството си да му гостува в неговото усамотено имение. Нито едно от шестте му деца не го обича. Самият Грей също не изпитва топли чувства към тях и към техните половинки. Той цял живот ги е унижавал и пренебрегвал, и е време да плати цената за това. А и всяко от децата му има своите проблеми. Напрежението се покачва на традиционната семейна сбирка на Бъдни вечер. На другата сутрин недолюбваният от никого старец е открит мъртъв в библиотеката.

Престъплението не е планирано, а е резултат на импулсивна реакция. Просто едно от децата на Грей губи самообладание, след като за пореден път чува да го определят като безполезно. Мередит ни прави свидетели на сцената и разбираме кой е убиецът. Но по-важното е какво ще се случи след това. Убиецът бързо осмисля случилото се и прави всичко възможно, за да заличи следите си и да насочи обвинението към друг член от семейството. А как ще реагират след това останалите? Кой е престрашилият се убиец и дали той ще бъде осъден? Мередит не бърза да ни поднесе отговорите, а задава въпроси за морала, правосъдието и справедливостта, създавайки уникална мистерия с изненадващ финал.

Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. В случая това е Мартин Едуардс, който разказва любопитни подробности за авторката и за този убедителен разказ от гледна точка на убиеца. 

Ан Мередит е един от псевдонимите на Луси Беатрис Мейлсън (1899 – 1973). Името ѝ не говори нищо на почитателите на детективски романи, които обаче я познават под другия ѝ псевдоним – Антъни Гилбърт.

Родителите на Мейлсън са юристи, но самата тя няма никакъв интерес към тази професия. Желанието ѝ е да стане писател, а първият ѝ криминален роман се появява, след като тя се впечатлява от една театрална постановка. Мейлсън избира да пише под псевдонима Антъни Гилбърт. Нейните детективски романи се радват на голям успех, въпреки че много от читателите ѝ винаги са смятали, че написаното е дело на мъж. Писателката публикува 69 криминални романа, а в 51 от тях се подвизава най-известният ѝ герой, Артър Крук. Освен това пише повече от 25 радиопиеси, които са били излъчвани в Обединеното кралство и в чужбина.

Популярността на Мейлсън нараства в годините около Втората световна война и тя е приета в Детективския клуб, чийто секретар става по-късно. Любопитна подробност е, че членовете на клуба се забавлявали като давали имената на колегите си на герои в криминалните си романи. Така Агата Кристи избира името Ан Мередит за една от героините в „Карти на масата“.