Може ли едно момче да свали луната от небето, за да спечели целувка? В „Момчето и луната“, първата книга за деца на големия перуански писател и Нобелов лауреат Марио Варгас Льоса, невъзможното се оказва въпрос на въображение и смелост да последваш сърцето си.
Книгата излиза с логото на „Лист“ като тридесето заглавие в култовата поредица на издателството „Детски шедьоври от велики писатели“. В нея вече са събрани приказки, които Вирджиния Улф, Марк Твен, Анатол Франс и Йожен Йонеско са писали за деца. Нежната история е в превод на Анелия Петрунова и с илюстрации на Мила Янева-Табакова. Преди година същият тандем запозна българските читатели с друга книга на Варгас Льоса за деца, „Корабът на децата“, също на „Лист“.
Целувка срещу луната
Фончито е влюбен в Нереида, най-красивото момиче в класа. Той мечтае да я целуне по бузата, но тя поставя условие: ще му позволи целувка, само ако успее да свали луната и да й я подари.
Какво може да направи едно момче пред подобно предизвикателство? Най-лесно е да се откаже, но Фончито не се предава. В една необикновена нощ той открива, че понякога пътят към привидно невъзможното минава не през чудеса, а през изобретателност.
Зад обикновената на пръв поглед приказка се крие история за първото влюбване, за смелостта да покажеш чувствата си и за онова особено вълнение, което превръща света в място, изпълнено с възможности. Историята на Фончито говори на децата за силата на въображението, а на възрастните напомня колко големи могат да изглеждат малките желания и колко важно е да се отнасяме с внимание към чувствата на другия.
Кой е Фончито
В оригинал приказката се казва „Fonchito y la luna“ („Фончито и луната“) и излиза през 2010 г. с илюстрации на Марта Чикоте. Това е същата година, в която Варгас Льоса получава Нобеловата награда. По-късно книгата е преиздадена с надслов „Моят първи Марио Варгас Льоса“, което точно описва нейната роля: първа среща с един от големите писатели на XX век.
Познавачите на Варгас Льоса ще се усмихнат на името. Фончито, галено име от Алфонсо, се казва и момчето от романа „Възхвала на мащехата“ (1988) и неговото продължение „Los cuadernos de don Rigoberto“ (1997). Там обаче той е герой на съвсем недетски книги. В приказката за луната авторът сякаш връща на любимото си име цялата му невинност.
Нобеловият лауреат, който писа за най-малките
Марио Варгас Льоса (1936–2025) е сред най-значимите автори на латиноамериканската литература и една от водещите фигури на така наречения латиноамерикански литературен бум. Международната му известност идва с романа „Градът и кучетата“, а сред най-познатите му книги са „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“ и „Леля Хулия и писачът“. През 2010 г. получава Нобеловата награда за литература за проникновеното си изследване на структурите на властта и съпротивата на отделния човек. Почина в Лима през април 2025 г.
Любопитното е, че авторът на мащабни романи за историята, политиката и човешките страсти се обръща към най-малките читатели едва на 74 години. Варгас Льоса е споделял, че писането за деца е по-трудно от писането за възрастни. Може би защото простотата изисква особена прецизност, а истинската история трябва да запази магията си, без да подценява детския читател. „Момчето и луната“ показва, че той се е справил и с това предизвикателство.

Няма коментари:
Публикуване на коментар