page contents Книжен Ъгъл: Акабадора или да убиваш за добро
Предоставено от Blogger.

Акабадора или да убиваш за добро

17.10.11

Сардиния, 50-те години на 20 век. Село с типично сардински вековни традиции, които се различават много от традициите на „континента“, както местните наричат останалата част от Италия. Самотна възрастна жена взема за своя духовна дъщеря шестгодишно момиченце.

Мария Листру е от бедното съседско семейство и бездетната леля Бонария приема да я отгледа, а в замяна детето трябва да я обича и да се грижи за нея. Леля Бонария вижда заложбите на момиченцето и му предава своя занаят на шивачка. Двете се опознават, постепенно се сближават и започват да се обичат като истински майка и дъщеря.

С течение на времето обаче Мария осъзнава, че животът на леля Бонария Урай е обвит в мистерия. Жената сякаш живее в два свята, а Мария усеща интуитивно, че не бива да задава въпроси, макар поведението на старицата да поражда съмнения у нея. Облечената винаги в черно неразговорлива шивачка често излиза нощем.

Момичето дълго време не може да осъзнае, че всъщност духовната му майка изпълнява особена мисия – тази на акабадората - женски образ от античната история на Сардиния. Акабадората слага края на мъките на неизлечимо болните по тяхно желание или по желание на близките им. Истината отваря пропаст в отношенията между двете и Мария напуска старата жена. Но връзката помежду им се оказва твърде силна.

В „Акабадора“ авторката Микела Мурджа разкрива един свят привидно далечен и останал в миналото. Тя разказва за две поколения, за живота на две жени, за една стара, дълго премълчавана професия и поставя смело въпроса: акт на състрадание или престъпление извършва акабадората?

Микела Мурджа намира баланса между архаичното и съвременното, митологията и реалността. Книгата засяга много морални и етични въпроси, свързани с евтаназията, с първичните човешки взаимоотношения, дълга на младите към старите, с избора да приемеш чуждо дете за свое.

Всичко в романа е подчинено на рационалните изисквания на живота и на емоционалното отношение на човека към тях. В „Акабадора“ историята сякаш е преживяна и разказана от първо лице – самата авторка има две майки, на които посвещава книгата си.

Микела Мурджа дебютира блестящо на световната литературна сцена през 2006 г. с романа „Светът трябва да знае“, станал основата на филма на режисьора Паоло Вирци - „Целият живот пред нас“. Новата й книга „Акабадора“ още с появата си печели редица престижни италиански награди за литература Dessì, SuperMondello и Alassio през 2009 г., както и Campiello през 2010 г. В средата на октомври издателство „Ентусиаст“ публикува книгата и в България.