page contents Книжен Ъгъл: Насим Талеб: Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност
Предоставено от Blogger.

Насим Талеб: Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност

13.11.11

Насим Никълъс Талеб е наричан "най-яркият съвременен мислител". Книгата му „Надхитрени от случайността“ се превръща в световен бестселър, публикуван на над 20 езика, и е обявена от "Амазон" и "Файненшъл таймс" за „бизнес книга на годината“. Следващата му книга „Черният лебед” се задържа в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс” повече от година и се превръща в интелектуален, социален и културен стандарт. Сборникът с афоризми и размисли "Прокрустовото ложе" (ИК "Инфодар") изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб по съвсем неочакван начин. Предлагаме някои от афоризмите от книгата.

Съществуват обозначения като „икономист“, „проститутка“ или „консултант“, за които допълнителното характеризиране не носи никаква нова информация.
***
Математикът започва с проблема и създава решение; консултантът започва с предлагане на „решение“ и създава проблем.

***
Това, което обикновено се нарича „риск“, аз наричам възможност, но това, което наричат „нискорискова“ възможност, аз наричам проблем на глупака.
***
Организациите са като надрусани с кофеин лековерници, които се движат тичешком назад, без да го знаят; научаваме само за оскъдния брой от тях, които достигат желаната цел.
***
Най-добрата проверка за това дали някой е изключително глупав (или изключително мъдър) е дали вижда смисъл във финансовите и политическите новини.
***
Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави.
***
Дисциплината икономика е като мъртва звезда - изглежда сякаш още свети, но вие си знаете, че е мъртва.
***
Глупаците мислят, че алчността се лекува с пари, пристрастяването - със съответните субстанции, експертните проблеми - с експерти, банковото дело - с банкери, икономиката - с икономисти, а дълговите кризи - с дългови разходи.
***
Можете да сте сигурни, че изпълнителният директор на една корпорация се тревожи за много неща, когато публично обяви, че „няма нищо тревожно“.
***
Накратко, какво представлява фондовият пазар: участниците спокойно чакат в редица да бъдат заклани, докато си мислят, че гледат Бродуейски спектакъл.
***
Основната разлика между правителствените рефинансирания и пушенето е, че в някои редки случаи изявлението „това е последната ми цигара“ се оказва вярно.
***
Това, което ни прави уязвими, е, че институциите не могат да имат същите добродетели (чест, правдивост, смелост, преданост, упоритост) като личностите.
***
Най-тежките вреди се причиняват от компетентни хора, които се опитват да вършат добро; най-съществените подобрения се осъществяват от некомпетентни хора, които не се опитват да вършат добро.
***
Разликите между банките и мафията са следните: банките са по-компетентни в юридическата материя, но мафията разбира общественото мнение.
***
„Много по-лесно е да измамиш хората с милиарди, отколкото само с милиони.“
***
На експертна среща в Москва наблюдавах икономиста Едмънд Фелпс, който получи Нобеловата награда за трудове, които никой не чете, теории, които никой не прилага, и лекции, които никой не разбира.
***
Един от провалите на „научните приближения“ в нелинейната сфера се дължи на неудобния факт, че средните очаквания са различни от очакванията на средните хора.
***
Журналистите като антисъздатели на афоризми: твърдението „Трябва да притежавате известни умения, за да си купите BMW, и умения плюс огромен късмет, за да станете Уорън Бъфет“ беше сведено до: „Талеб твърди, че Бъфет не притежава никакви умения.“
***
Любознателният ум се отдава на науката, надареният и чувствителният - на изкуството, практичният - на бизнеса, останалите стават икономисти.
***
Публичните компании, също като човешките клетки, са програмирани за клетъчна смърт, самоубийство чрез дългове и скрити рискове. Рефинансиранията придават на процеса историческо измерение.
***
В бедните страни държавните служители получават директни подкупи; във Вашингтон получават изтънченото, неизказано обещание да работят за големи корпорации.
***
Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност.
***
Трябва да накараме студентите да преизчислят общия си успех, като сметнат оценките си по финанси и икономика наопаки.
***
Проблемът с посредниците води всяка компания до състояние на максимална уязвимост заради натрупването на скрити рискове.
***
В политиката трябва да избираме между представителите на едрия бизнес, които обичат националните държави и подстрекават към война, от една страна, и, от друга страна, епистемологично арогантните високопоставени служители на големите работодатели, които са слепи за риска и гледат отгоре надолу.