Тайната на Ботичели в роман на Фиорато

Сандро Ботичели е представител на флорентинската школа и автор на световноизвестни шедьоври като „Раждането на Венера" и „Пролет". Творил по време на т. нар. куатроченто и под патронажа на Лоренцо Медичи, той е сред творците на Ренесанса, допринесли в най-голяма степен за разцвета на изкуството в Италия.

Роден през 1445 г. във Флоренция под името Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, той получава прякора Ботичели (Бъчвичката). Учи рисуване в родния си град при брат си Антонио, Фра Филипо Липи и Андреа Верокио, а през 1470 г. създава собствено студио.

Ботичели рисува „Пролет" по поръчка на братовчед на Лоренцо Медичи, известен като Лоренцо Великолепния, за двореца на Медичите.

Критиците спорят за датата на създаването на творбата – може да се каже със сигурност обаче, че е нарисувана между 1477 и 1482 г. Тя е с внушителните размери - 203 см на 314 см. От 1919 г. платното е изложено в галерия „Уфици” във Флоренция.

Този шедьовър на изобразително изкуство е обвит в мистерия, която остава неразгадана близо 600 г. Картината е изпълнена с алегоричен смисъл, чиято интерпретация затруднява специалистите.

Ботичели е един от първите художници от този период, който се обръща към гръко-римската митология за теми на своите произведения. Естествено, той избира такива митологични мотиви, които ще се харесат на неговите покровители Медичите – особено по-младото поколение от фамилията. По времето, когато е рисувана „Пролет”, умовете на хората са били широко отворени към нови идеи. Вече не е било необходимо религията да е основна тема на изкуството. Тази картина е най-голямата митологична композиция през Ренесанса.

Сред множеството теории през последните десетилетия най-популярна е тази, която разглежда „Пролет” като алегория на царството на богинята Венера. Според специалистите за основа на изображението художникът е използвал творбите на древните поети – най-вече Лукреций и Овидий с неговото произведение Fasti (Празничен календар”) -  и на Полициано (прочут учен в двора на Медичите).

От дясната страна Зефир (младият мъж със синьото лице) преследва Флора. Флора се превръща в Пролетта, изящната млада жена, която разпръсва своите цветя по света. Венера – в средата – е в образа на Humanitas („доброжелателността”, „човеколюбието”), която закриля хората. Отляво са трите грации, които танцуват, и Меркурий, който е повдигнал ръка и докосва портокал.

„Пролет” е изключително сложно произведение на изкуството. Натуралистичните детайли на природата – учените са идентифицирали около 500 истински растения, от които 190 цветя! Майсторското използване на колорита, изящността на фигурите и поетичността на изображението като цяло са прославили творбата на Ботичели по целия свят.

Сред множеството тълкувания, предложени от различни експерти, всички са съгласни с един елемент – с хуманистичния смисъл на творбата: Венера е добрата воля (Humanitas), тъй като тя разделя материалните ( в дясната част на картината) от духовните ценности (в лявата част). Humanitas символизира идеала за човек - човек, уверен в своите способности и чувствителен към нуждите на другите.

Тази древна концепция е намерила своето място в идеите на разпространените през Ренесанса хуманистични и неоплатонични идеали, които са били особено популярни в двора на Медичите. Неоплатонизмът е философско и естетическо движение, което се опитва да съчетае идеите на гръцкия философ Платон с най-добродетелните норми на християнството. Неоплатоничният идеал за красота и за абсолютната, съвършена любов повлиява особено много на ренесансовата култура и на Ботичели.

Според други версии основните теми на картината са любовта и бракът, които - съчетани в правилна последователност - ще донесат на хората върховно познаване на чувствеността и плодовитостта. Купидон се намира над Венера, а той е известен с липсата си на морал и с опитите си да разваля браковете. Венера, богинята на любовта и красотата, е в центъра, заобиколена от трите грации, които символизират женските добродетели – целомъдрие, красота и любов. Вдясно, покрита с цветя, е Флора, богинята на цветята и растежа.

Историята за нейната поява започва с предишното й „аз”, Хлорида. Нимфата Хлорида била в гората, когато Зефир, богът на вятъра, я изнасилил. За да й докаже, че съжалява за стореното, той се оженил за нея и я обявил за Флора, богинята на цветята. Ботичели избразява как Хлорида се превръща във Флора в съвсем буквален смисъл – от устата на нимфата излизат цветя. В този дребен детайл личи, че художникът следва дословно митовете.

Професорът по история на изкуството от Римския университет Енрико Гуидони развива нова, революционна теория. Според него прочутата картина „Пролет" на Сандро Ботичели е политическа манипулация. Той смята, че платното изобразява въжделенията на управника на Флоренция Лоренцо Медичи, като композицията е символ на обединена Италия. Деветте фигури символизират най-важните италиански градове през XV век. Пищната градина е алегория на блестящия двор на градоначалника.

Покритата с растения фигура е разпозната като Флора, римската богиня на цветята и обозначава Флоренция. Трите грации са градовете Неапол, Генуа и Пиза. Купидон е Рим, тъй като думата amor (любов) е анаграма на Вечния град (Roma). Най-крайната лява мъжка фигура е Милано, който по това време е основен източник на оръжия. Централната женска фигура е Мантуа. Суровият мъж в най-дясната част е Болзано, който е надвиснал над Венеция.

Аргументите на професора могат да бъдат проследени подробно в работата му „Пролетта на Ботичели – обединението на градовете на Италия от Лоренцо Великолепния”.

Марина Фиорато научава за аргументите на Енрико Гуидони от статия в английския вестник The Times. Вдъхновена от теорията на професора, тя я използва за основа на романа си „Тайната на Ботичели” (Кръгозор).

Флоренция 1482 г. Династията на Медичите управлява богатия град държава, където красивата проститутка Лучана Ветра се натъква на смъртоносна тайна. Един от най-редовните й клиенти я моли да позира на известен художник и внезапно момичето от улицата се оказва моделът  за централната фигура в картината на Сандро Ботичели „Пролет”.

Когато художникът я освобождава, без да й плати, Лучана импулсивно открадва недовършеното копие на картината. И скоро открива, че някой е готов да убива, за да го има. Защо една картина е толкова ценна? И за кого?

Лучана търси помощ от единствения мъж, който никога не я е пожелавал – брат Гуидо. Заедно тръгват от Флоренция и се впускат в опасно пътешествие през градовете на ренесансова Италия. Преследват ги безмилостни убийци, решени да им попречат да разгадаят тайната на картината.  Двамата разплитат  закодираното  послание –  политическа конспирация, която води до самия Лоренцо Медичи.

Марина Фиорато е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Родена е в Манчестър и израства в Йоркшир Дейлс. Има степени по история от Оксфорд Юнивърсити и университета във Венеция. Работила е като илюстратор, актриса и филмов критик. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като U2 и Rolling Stones. Живее в Северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си. „Тайната на Ботичели” е вторият й роман на български език.