page contents Книжен Ъгъл: "Апокалипсис" - новите премеждия на комисар Марка
Предоставено от Blogger.

"Апокалипсис" - новите премеждия на комисар Марка

17.12.11

В Бомбай млада индийка издъхва на рейв концерт с извадени очи. Канадски трафикант на крадени картини умира по същия начин в парижко мазе. В Ерусалим оцеляла от холокоста е ослепена до смърт.
Каква тайна крие картината на Никола Пусен, рисувана по разкази на самата Жана Д’Арк? Има ли тайно древно братство, което издирва всички, попаднали в Триъгълника на Аркадия? Наистина ли в Рен льо Шато е погребано съкровището от разграбения Соломонов храм?

Единствено комисар Антоан Марка може да разплете кълбото от вековни интриги и да предотврати надвисналия Апокалипсис. Той отново ще се изправи срещу опасни и могъщи врагове в "Апокалипсис" (Милениум) на Жак Равен и Ерик Джакомети. Следва откъс от романа в превод на Гриша Атанасов.

Тайната на Рен льо Шато
Жак Равен, Ерик Джакомети

Бяха стигнали до голяма каменна къща на два етажа, цялата обрасла с бръшлян. През трите прозореца се чуваха гласове. Сесилия позвъни. Някъде вътре отекна звън и един човек, увит в наметало, отвори масивната дъбова врата, върху която беше закрепен гравиран портрет на ухилен дявол.
– Моята прекрасна Сесилия. Премини решетките и влез в това ужасно място – произнесе той с глас на глашатай.
Марка очакваше да се появи стар книжен плъх с кръгли очилца, говорещ с фалцет. Пред него стоеше висок здравеняк, който въобще не изглеждаше на възрастта си. С посребрена грива, съвсем светли очи и набраздено лице, маркиз дьо Перена сигурно беше разбил много женски сърца в младостта си.
Благородникът го изгледа отгоре надолу с ироничен израз.
– А вие сте ченгето масон, което прониза сърцето на моята скъпа Сесилия преди години. Трябва да ви обеся на месарска кука, приятелю. Но вече има давност, струва ми се. Добре дошли в този скромен дом, който в момента е посещаван от повече съдии-изпълнители, отколкото от джентълмени.
– Благодаря ви, надявам се само да не свърша обесен в края на вечерта.
Качиха се на горния етаж и се оказаха пред десетина гости, насядали около масата.
– Господа, сторете място за моята много добра приятелка Сесилия, някои вече я познават: единствената жена в цялото графство Разес, която не успях да обяздя! И нейният приятел, антиквар по професия. Надявам се, че не е дошъл, за да задигне мебелите ми, вече не ми останаха много.
Сътрапезниците поздравиха сърдечно новодошлите. Дьо Перена седна начело на масата и запази мястото отдясно до себе си за Сесилия. Марка се озова сбутан чак в другия край, между брадат мъж, който приличаше на стар друид, само без туника, и тънък като пирон човек с надменен поглед. Срещу него седеше човек с кървавочервена риза, който го гледаше благосклонно. Маркизът удари с юмрук по масата.
– Обявявам за открита тридесет и третата среща на Приятелите на отец Сониер. Но най-напред, предлагам да вдигнем тост в памет на нашия другар Жил Карлино, който почина миналата нощ.
Всички гости се изправиха.
– Жил беше най-възрастният сред нас. Беше посветил целия си живот на нашата страст. Често сме го чували тъкмо тук да споделя спомените си от славните времена, когато загадките на Рен льо Шато все още не бяха попаднали в ръцете на търговците от Храма. Нека Беранже Сониер го посрещне в Аркадия! А сега нека веселието и лудостта поведат нашите дискусии. Жил никога не би приел да бъдем тъжни заради него.
Маркизът се обърна към Марка.
– Пред вас стоят търсачи, поети, учени, литератори и безумци. Макар че всички ние сме такива, задето посветихме живота си на този проклет свещеник и все още вярваме, че дяволското му съкровище съществува.
Разнесе се весел смях. Виното вече се лееше щедро от бутилките.
– Всеки от нас е обсебен от своята версия на загадката и, разбира се, е убеден, че е прав, което означава, че всичките му приятели тук са просто тъпи кретени. Но това не ни пречи да прекарваме великолепни вечери. Давам ви думата. Разкажете на нашия гост предпочитаната си версия.
Мъжът, облечен в червено, вдигна чашата си с вино.
– Анри – намеси се маркизът, – ако искаш да започнеш.
– Аз съм привърженик на съкровището на тамплиерите. Веднага след разгрома на Ордена на тамплиерите, каруци, карани от рицари, избегнали арестите на Филип Хубави, идват да укрият сандъци в пещерите из околностите. Съкровището е заровено край старата Командерия в Безю.
– И дори в нощта на 13 октомври техните призраци излизат от гробовете си и препускат в мрака – добави иронично един от съседите на Антоан. – Да говорим сериозно, съкровището може да бъде само онова от Храма на Соломон, заграбено от вестготите в Рим, дошло от Ерусалим. Кивотът на Завета и Менората са скрити в коритото на река Саис.
Една жена с килнат кок излезе от кухнята и поднесе две едри вдигащи пара пилета, които постави в центъра на голямата маса.
– Дами и господа, добър апетит – каза маркизът и посочи птиците с широк жест на ръката.
Брадатият, който явно поддържаше грижливо своята прилика с Панорамикс, се намеси с остър английски акцент:
– Кивотът на Завета... А защо не и Индиана Джоунс. Не, това не е съкровище, както обикновено го разбираме. Всички знаете, че става дума тъкмо за тялото на Христос, погребано наблизо, при хълма Карду.
Антоан едва не се задави с виното си и изгледа с ужас съседа си по маса. А той продължаваше разпалено:
– Сониер открива невероятната тайна, която разтърсва Ватикана, и те му плащат да мълчи. Карду означава Божие тяло на окситански. Публикувах на тази тема труд, който вдигна голям шум. Срамно е, че Министерството на културата отказва да финансира проекта ми за пробиване на планината.
Маркизът погледна Марка със съучастническа усмивка, но остави сътрапезниците да говорят. Един мъж с тънък глас почука с лъжичка по чашата си вино, за да вземе думата.
– Джон не е далеч от истината, но неговото обяснение е неточно. Приоратът на Сион, най-уважаваното от тайните общества, е в основата на всичко, то е възложило на Сониер да открие не тялото на Христос, а истинските му потомци: кралете Меровинги, които са истинските законни суверени на Франция.
Дьо Перена отново удари с юмрук по масата.
– Много добре казано, приятелю! Би ли уточнил за нашия гост, че ти си новият Велик магистър на Приората, асоциация по закона от 1901 г., регистрирана в подпрефектурата.
– Знаете, че съм скромен, господин маркиз – каза дребният мъж с тон на фалшиво разкаяние.
Сесилия гледаше Марка лукаво, сякаш беше доволна, че му е скроила хубав номер.
– Приоратът на Сион е измислица – прогърмя човек с врат на бик. – Беранже Сониер е намерил Тайното евангелие на катарите: истинските слова на Христос. Освен това се откриват следи от съвършените, които са избягали в региона след кладата в Монсегюр.
През следващия час всички бъбриха с удоволствие за своите нови открития и за новите публикувани книги по темата. Четиристотин и осемдесет по думите на един от гостите, самият той учител и автор на брошура за погребението на Граала под църквата в Рен. Шестстотин петдесет и две, възрази млад университетски преподавател от Монпелие, завършващ дисертация върху хипотезата за търговия с молитви, на свой ред направена на пух и прах от привърженик на розенкройцерски заговор.
Когато дойде време за десерта, Антоан вече разтриваше слепоочията си, беше очаквал всичко друго, но не и това. Хващаше го мигрена от изслушването на всички тези абсурдни теории, макар че беше чел част от тях. Погледна скришом екрана на телефона си. Брат Дебелия беше оставил три съобщения. Трябваше да му се обади. Добро извинение да напуснат тази сбирка на луди.
Маркизът вдигна ръка за тишина и се обърна към Антоан. Играеше си с лопатката за торта.
– Скъпи господине, който, сигурен съм, ни взема за откачалки, мисля, че имахте въпроси за този случай. Ние ви слушаме. Може би някой от нас ще успее да ви просветли?
Марка се сепна. Огледа събралите се, които изведнъж бяха млъкнали. Хвърли отчаян поглед към Сесилия, която кръстоса ръце и го остави да се оправя сам. Той се престраши:
– По повод картината на Пусен...
– „Пастирите от Аркадия”! – възкликнаха в хор гостите.
– Et in Arcadia ego – провикна се весело Перена. – Превод: „Гръцките овчари в Аркадия да ти го…!”
Компанията избухна в смях.
Марка се зачуди дали не е поканен на вечеря за тъпаци, на която почетното място е запазено за него. Сесилия прошепна нещо в ухото на оживения Перена, който дойде на себе си. Той поклати глава, като видя, че Марка е почервенял.
– Господа верни рицари на Сониер, моля да ни извините. Вече е късно, а аз трябва да поговоря с двамата ни приятели... Благодаря ви, че дойдохте, и до следващия месец, до годишния ни пикник в руините на Безю. Не забравяйте да донесете няколко хубави бутилки.
Един по един гостите се изнизаха от стаята, като не пестяха похвали и благодарности. Десет минути по-късно тримата седяха в удобни кресла на терасата с изглед към долината. Комисарят беше приел предложената пура, Коиба, извадена специално за случая. Слугинята донесе сребърен поднос с бутилка арманяк и три чашки. Наля в тях и излезе. Антоан наруши мълчанието:
– Добре се изгаврихте с мене.
Старият маркиз с посребрената коса го потупа по ръката.
– Не го приемайте зле. Помежду си сме още по-лоши.
– Що се отнася до различните им теории, горкият Беранже Сониер сигурно се обръща в гроба си.
Перена поклати глава с престорена скръб.
– Не се оплаквайте! Спестихме ви магьосника от Бугараш, който е убеден, че тук редовно кацат НЛО и че те са отвлекли свещеника. Или великата жрица, която вярва, че топологията на местността съответства на огромна вагина на Венера.
– Човек може да се озове в лудница за много по-малко!
Маркизът изтръска внимателно първата пепел от пурата си.
– Всеки от моите гости тази вечер е прекарал години в библиотеките в проучвания на околностите, убеден, че е налучкал следа. Може би те няма да открият нищо, но какво от това, животът им е несравнимо по-богат от съществуванието на средностатистическия човек. Те крият в себе си част от загадката. Най-малкият знак, издълбан в камъка, най-дребният детайл от Кръстния път в църквата, някой неясен латински цитат, всичко придобива смисъл. Не ни съдете от гледната си точка на невежа. Ние сме бедни рицари, изгубени в търсенето на чудото.
Марка вдиша от дима с деликатен аромат на ванилия. Внезапно се почувства умиротворен.
– Признайте, все пак, че има от какво да съм учуден. Защо се засмяха, когато споменах картината на Пусен?
– „Пастирите от Аркадия” са част от местната митология от десетилетия. Ще ги откриете в повечето публикувани проучвания по темата. Според една недоказуема мълва, добрият свещеник имал копие от нея в кабинета си. Повечето хипотези залагат на загадка, скрита в тази картина, която водела до тайно скривалище. Е, нищо ново под слънцето на Разес.
Марка стана раздразнен. Беше му писнало от игри. Повиши тон:
– Слушайте, маркизе. Не съм тук за езотеричен туризъм. Трима от моите колеги и възрастна дама бяха убити заради един ескиз за картината. Някой взима достатъчно насериозно вашите глупави истории, за да убива безмилостно. И се оказа така, че този или тези психично болни вече притежават рисунката.
Маркизът замръзна. Ръката му трепереше. Остави чашата си на подноса.
– Намерили сте рисунката?
Марка се обърна към Сесилия.
– Нищо ли не си му казала?
– Не, помислих, че ти ще говориш с него.
Дьо Перена се беше надигнал, пребледнял от смайване.
– Това не е възможно. Видяхте ли рисунката? Отговорете! – каза той като сграбчи Антоан за яката, изпаднал във възбуда. – Вие не разбирате... тази рисунка беше теорията на...
Маркизът рухна без сили в креслото си.
Сесилия го прекъсна с глух глас:
– ... теорията на Жил Карлино, нали?