page contents Книжен ъгъл: Литературата е единствената полза от войната
Предоставено от Blogger.

Литературата е единствената полза от войната

19.12.11

Петко Тодоров

Маканин написал „Асан” за човешкото участие

„Асан” на Владимир Маканин е за войната в Чечня (изд. „Рива”, корицата на Яна Левиева е по-добра от оригинала). Асан е предислямско божество в Кавказ. В родината му едни обвиниха Маканин, че написал романа за да вземе наградата „Голяма книга” с големите й пари (2008), други, че слага точка на темата „Чеченска война”.

Там е особено, там се чете и се живее с литературата. Обвиненията са предимно фактографски – не било така и не било точно така. Той казва: Това не е роман за Чеченската война, а за човека на война.

Човекът е майор, началник на склад за горивно-смазочни материали в Грозни. Два взвода се стоварват на крайгранична гара, новобранци, мъртво пияни, без придружаващ офицер. Натоварват ги на камиони, на път за Грозни ги прихваща отряд чеченци, ще ги колят. Истинската цел са пари: $150-200 на войник. Ценоразпис.

Чеченците се обаждат на майора, известен със способностите си за договаряне и за плащане. Той ги разменя за конвой с чеченски жители и варел бензин. Майор Жилин приспада всеки десети варел от оборота за себе си. Парите праща на жена си в Русия, тя строи с тях къща. Това е неговата война и завръзката в романа.

Каквото и да се изписва за Маканин, това е литература. Каквато още не се прави в Щатите, примерно за тяхното иракско приключение. От него правят трилъри. Този апетитен и ясен единствено с комерсиалността си жанр. Защо им е на хората литература за войната, нали животът им е достатъчно напрегнат?

То е търговия – и в Щатите, и в Русия. За да излезе „Асан” трябва да пуснат и нещо, което носи печалба – книги за четене и книги за продаване. Как е в Китай никой не казва. Големите пазари. У нас е по-тежко. Е, в Русия все още е по-специално, по изключение...

Та за „Асан” – няма ли нищо, не красиво – в тази прегрозна човешка дейност войната, нещо поне прилично? Банкнотите тук са в своя апогей на неприличност. Според писателя. Той прави литература. Тя, длъжни сме да признаем, е от съвсем малкото безвредности, които човечеството оставя след себе си.