Необичайният бунт на „Момичето на дървото“

Нова среща с Шебнем Ишигюзел (1973). Орисията на жените в Османска Турция и в днешно време. Любовна история на фона на протестите и атентатите в Истанбул.  Българските читатели познават нейните романи „Конакът на сълзите, Островът 1876“ (2020) и „Венера. Една семейна история, един разказ за живота“ (2023).

 „Момичето на дървото“ (Кралица Маб, превод Надежда Иванова) разказва за съзряването на едно момиче в условията на жестоки размирици и за неочакваното му бягство. Млада жена се качва на най-високото дърво във вековния парк Гюлхане в Истанбул, твърдо решена да изживее остатъка от дните си там. Кацнала в изоставено щъркелово гнездо в убежище от клони и листа, тя се опитва да осмисли нарастващата вълна от насилие в света долу. Разкъсвана между желанието да забрави всичко, което се е случило, и необходимостта да си спомни, нейната история и историите на хората около нея започват да се разгръщат.

Тогава неочаквано се появява сродна душа със споделена съдба. Самотно момче, работещо в близкия хотел, вдига поглед и се влюбва. Двамата споделят истории за съдбите на семействата си, за променящия се град и за политическото си пробуждане по време на протестите в парка Гези. Заедно те се ориентират в историята на любовта и загубата на фона на общественото напрежение, довело до трагичния бомбен атентат, който бележи поврат в турската демокрация и кара едно младо момиче да избяга в гората.

Разказан от една от най-незабравимите героини в съвременната художествена литература - изпълнена с дързък хумор и ирония, както и с ярост и скръб - този безпощаден и поетичен роман за политическа лудост, несигурни мечти и воля за оцеляване пресъздава по блестящ начин пътя на едно момиче към непокорството в един преобърнат свят, в който само от върховете на дърветата то може да се докосне до реалността - и до обещанието за надежда.