page contents Книжен Ъгъл: Роберто Боланьо се прочу след смъртта си, има защо
Предоставено от Blogger.

Роберто Боланьо се прочу след смъртта си, има защо

14.5.12

Петко Тодоров

Кулминацията в романа „Чилийско ноктюрно” на Роберто Боланьо не е в страниците, където разказвачът поет и свещеник изнася тайни лекции на Пиночет и хунтата му по марксизъм, нито в разкритието, че в разкошната вила на писателката, която урежда в нея най-привлекателния и най-необезпокояван литературен салон по онова време в Чили, там в мазето полицията изтезава арестувани.

Нито в още няколкото достойни момента, а в репликата на същата тази треторазрядна писателка: „Така се прави литература в Чили”.


Тя е омъжена за симпатичен и вежлив американец, който се оказва полицейски агент, разпитва в подземията на къщата си врагове, само ги разпитва, не убива, с малки изключения. А горе чилийските писатели пият, слушат музика и разговарят на възвишени теми.

”Сега умирам, но имам да кажа още много неща”, подхваща поетът и свещеник. И разказва живота си. Поредният роман за политическия случай Чили? – Не, роман за хората на духа (изд. „Рива”). Из страниците се разхождат чилийски и нечилийски литератори, най-познатият нам е Пабло Неруда.

И романът се явява поне втори от превежданите напоследък у нас чилийски романи, в които Неруда участва на първа линия. Европейската литературна традиция е ма-а-алко по-друга, българската – хептен. Представете си български роман с Вазов в едър план, или пък с Йовков. Нечувано!

Това е друг литературен кураж. Литературните традиции не се делят на добри и лоши, а по пространствен признак: по-широки и по-тесни, по-дълбоки и по-плитки и т.н. Нашите силни четива за хората ни на духа не са романи.

„Романът на Яворов” на Кремен е друга кройка. Не са спомените – заради позьорството, с изключение, да речем, на спомените на Кирил Кръстев. Силата е в Дневника на Борис Делчев, в Писмата на Далчев, в чудовищните, излязли постмортем книги на Богомил Райнов – не точно спомени. Силата е в документа, друг да обясни защо...

Но това е Боланьо, заслужено прочул се, втрисащ талант и виртуозен разказвач. Романът е написан заради последното изречение. То не подлежи на цитиране.