Лагерите - преди и след Девети

Петко Тодоров

Първият лагер в Белене е „сформиран”, така е по документи – през 1943. За „проявили се като неблагонадеждни – закоравели и упорити комунисти, или като не напълно закоравели, но явно дейни такива”.

По документи. Той бил военен. Закоравели и явно дейни такива вместо в редовната армия ги пращали тук на принудителен труд.

През 1948 лагерът се възражда, за него днешният читател на вестници знае достатъчно. Фактите припомнят Ана Лулева, Евгения Троева и Петър Петров в „Принудителният труд в България (1941-1962). Спомени на свидетели” (АИ „Проф. Марин Дринов”) .

Спомените на лагерниците опреди девети и спомените на колегите им от след девети, събрани между две корици – да не би да е свършил преходът!? Само се шегуваме.

Любопитни са два момента в прочита на книгата. Тя е изследователски проект, нали сега всичко е „проекти”, подкрепен от Фондация „Памет, отговорност и бъдеще” – за „изплащане на компенсации на някогашните жертви на принудителен труд и други нацистки престъпления”, според определението на Гюнтер Заатхоф, неин директор.

По-важен е вторият. Авторите са етнолози от БАН. Значи имаме възможност да погледнем на темата от по-особен ъгъл.

И го имаме. Те са записали 55 интервюта, след коментарната част са приложили 6 от тях. С което правят своите текстове по-важни. И има защо.

Не журналисти, които се правят на историци и не историци, които се правят на журналисти анализират станалото. Изваждат в преден план човека.

Е, коментират думите на онези отпреди девети с уговорката, че нали, те са „с леви убеждения” и думите на другите като „въпрос на морална позиция и хуманни ценности”. Но то е задължителният данък на конюнктурата.

Както и да е. Човекът, а не политиката! Всеки отделен спомен е роман.

Другото име на властта е насилие, на всяка власт. Един мислител бил нарекъл ХХ век „век на лагерите”.

Васил Проданов отвори дума за структурното и хроничното насилие в днешната демокрация, него коментирахме преди 3 седмици. Но то е бъдеща мрачна тема, нали сме още в прехода.