page contents Книжен Ъгъл: Теорията за мисленето тръгва
Предоставено от Blogger.

Теорията за мисленето тръгва

9.7.12

Петко Тодоров

Превеждат отбрани образци на световното научнопопулярно четиво

Само като си представи човек колко страници щеше да спести Сам Харис от „Моралният пейзаж”, ако я беше писал за българска, а не за американска публика.

Онези страници, в които на възможно най-високия тон съобщава, че едва ли не всичките невежества и мизерии на човечеството идват от религията. То му влиза в темата: моралът е обясним от науката.

Тук е и новината: моралната истина съществува обективно, тя не е следствие от конкретна, разбирай задължително различна култура, разбирай задължително белязана от религията.
Подзаглавието му: „Как науката може да определя човешките ценности”. Науката за морала предстои.

Харис цитира обширно Даниъл Канеман и е късмет, че ги получаваме на български в комплект: Канеман с „Мисленето” (и двете на изд. „Изток-Запад”). Той е психолог, който получи през 2002 Нобелова награда за икономика – за работата му в областта на вземане на решения.

И не случайно теорията му за мисловния процес е „икономизирана”, в центъра на вниманието му е мисленето на човешкото битие. Та Харис го цитира заради двата „Аза” – изпитващия, или преживяващия Аз и помнещия Аз. Те са двете страни на Аза в процеса на мислене, основополагащата идея на Канеман.

Демократизираният български книжен пазар се сегментира съвсем точно на книги за четене и книги за продаване. Включително и за научнопопулярните четива. Друг е въпросът доколко примерно към т.нар. „популярна психология” и книгите за „самоусъвършенстване” може да се прикачи някаква фракция на думата „наука”.

Истинското родно научнопопулярно четиво умря задълго по разбираеми причини. Единствената утеха са преводите на най-добрите образци от световното.

Ето го Канеман, той не допуска никакъв професионален компромис. Разликата със статиите му в академичните списания е само в обстоятелственото разясняване – да е достъпен.

Общо към хиляда страници Харис и Канеман, колкото да ни съобщят, че сградата на познанието за човека е на кота нула.

Оптимистичният момент: някой отнякъде мъкне някоя читава тухличка.