page contents Книжен Ъгъл: Как изкуството предусеща науката
Предоставено от Blogger.

Как изкуството предусеща науката

6.11.12

„Изкуството, сталкерът на ума” на Джона Лерър (Изток-Запад) е книга, в която става въпрос за творци, предусетили откритията на невронауката далеч преди въпросната невронаука да се появи на научния небосклон.

Поетът Уолт Уитман, кулинарът Огюст Ескофие, живописецът Пол Сезан, композиторът Игор Стравински и писателите Марсел Пруст, Гъртруд Стайн, Джордж Елиът и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които емпириката едва днес преоткрива.

Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето.
Посланието на „Изкуството, сталкерът на ума” е, че творческата нагласа и творческите процеси са способни да постигнат чудеса в развитието ни като цивилизация.

Джона Лерър пише: „Вече знаем достатъчно, за да знаем, че никога няма да знаем всичко. Ето защо имаме нужда от изкуството: то ни учи как да живеем с мистерията.

Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов отговор, тъй като понякога отговор просто няма. Когато дръзнем да се хвърлим отвъд ръба на нашето познание, изкуството е единствената ни опора.”

Лерър допълва, че хората на изкуството трябва също така „да не пренебрегват вдъхновяващите описания на реалността, създадени от науката. Всеки хуманитарист трябва да чете списание „Нейчър“. Същевременно обаче точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени. Няма познание, което да има монопол върху познанието.”

Според Лерър както изкуството, така и науката могат да бъдат едновременно полезни и верни. Това прозира от събитията, личностите и творбите на близкото и далечно минало, а в съвременната епоха феноменът още по-ясно си личи: креативността е необходимият баланс за самохвалството на научния редукционизъм – особено що се отнася до човешкия опит.

„Изкуството, сталкерът на ума” предоставя този баланс на страниците си и с отварянето им читателят ще се доближи до равновесието, което е нужно не само на индивидите, но и на целия човешки род – равновесие, което може да ни спечели не само по-добър живот, но и по-добър свят.