Избрано от седмицата: Класика, криминале, екзотика

Петко Тодоров

Тръгна нова „Световна класика”

Литературните историци са склонни да разграничат в „Мидълмарч” на Джордж Елиът поне 3-4 романа. Но на английската писателка, защото така се подписва Мери Ан Евънс (1819-1880) й се признава умението да обединява различните сюжетни линии и съдби на героите си в органично единство (изд. „Колибри”, превод Весела Кацарова). Това е най-прочутият й роман.

„Нашият общ приятел” пък е последният завършен на Чарлс Дикенс (същото издателство, превод Мария Донева). Минава за връх в неговия особен хумор, картина на нова Англия и печален анализ на отношението пари-човек.
Общото между двата романа е епохата, обемът – 800-900 страници и, че с тях почва поредица „Световна класика”.

„Колибри” не е първото издателство, което напоследък посяга на амбиционната и ангажираща фирма, но за добро е. Следващото заглавие в нея е пак на Дикенс: ранният „Никълъс Никълби”.

Бивша министърка пише криминалета

Ане Холт е не само бивша правосъдна министърка, тя има и полицейска кариера. И друго важно: в послеслова към „Група 25” тя специално благодари за търпението на съпругата си, с която са женени от 10 години. Важно, защото в романа разказва за американска секта, която изтребва по света хомосексуални (изд. „Емас”).

Норвежката писателка се вписва плътно в новата вълна на скандинавското криминале. Постоянният й герой инспектор Стубьо разследва в четвъртия й преведен у нас роман. Няколко безпричинни и несвързани, но завидно професионални убийства изнервят полицията в Осло, следите са никакви. Докато на някой му хрумва, че жертвите са хомосексуални...

Еднополовите бракове в Норвегия са част от свободата, част от несвободата е хомофобията. Холт е в повече от свои води, не може да й се отрече отникъде. Човешките й драми надскачат правилата на жанра.


Виетнамска аристократка разказва

Ким Тхуи разказва как в езеро край Ханой жени минавали с лодка и поставяли в отворените цветове на лотоси чаени листа. На другия ден ги събирали и поставяли нови: „Обясняваха ми, че по този начин душата на ефимерните цветя се вселявала в чая”. Каква екзотика! Това в „Ру”, първата й книга, обрала купища награди в Канада (изд. „Колибри”).

Ким е родена в Сайгон в силно аристократично и много богато семейство, след края на Виетнамската война семейството бяга с диамантите си, скрити в яките на братята й и в нейната пластмасова гривна. През бежански лагер в Малайзия, та във френско говоряща Канада.

Тук израства и става писател. Разказва трогателно болезнено преживяната си история в къси епизоди. Със завиден усет за литературна значимост на случките, детайлите, образите, репликите, жестовете. „Ру” е на френски „поток”, на виетнамски „люлчина песен”.