page contents Книжен Ъгъл: Истинският роман на Яворов
Предоставено от Blogger.

Истинският роман на Яворов

12.3.13

Петко Тодоров

Събраха документалното му наследство

„И аз продължих пътя си, и аз се излъгвах неведнъж, не дваж, не триж, додето един ден срещнах Вас. И от тоя ден насам Вие всичко знаете. Не знаете само дали моите чувства „бяха тъй чисти и свещени”, както сте предполагали.

Но Вие нищо не сте жертвували пред тия чувства, и като мислите, че присъствувате на погребението им, заявявате дори, че „искрено и от сърце” се радвате. В името на какво искате тогава да Ви позволя да надзърнете още веднъж в тях, като в огледалото си, за да проверите – дали право са отражавали Вашия образ?”.

Яворов до Дора Габе, в писмо от 1905. Българската бел епок, уважаеми читателю.
Цочо и Василена Билярски събират цялото Яворово документално наследство в „Истинският роман на Яворов”, излезе първият от двата тома (изд. „Синева”). Автобиография, дневници, писма, пощенски картички и др. от и до Яворов, подредени хронологично.

Томът свършва с 1910 г., тук са романите с Дора Габе и Мина Тодорова, във втория ще е Лора Каравелова. Чете се като роман, документираното е понякога ден по ден. Истинският роман. Някои от документите бяха непознати.

Няма нищо по лесно от вземането на акъла на начеваща поетеса.  Яворов не е „сваляч” нито в днешното разбиране, нито в тогавашното. Аргументът е в разликата между писмата му до Дора и до Мина.

Но се натрапва друго. Така, ден по ден поетът живее с битовите си несгоди, с унизителните притеснения за 10-те или 50-те левчета, вземане на заеми, връщане и т.н. И Дора, и Мина, и Лора обитават друг свят. Може смесването на света на бита със света на чувствата да е неприятно, но в такъв прочит на Яворовия роман има истина.

Художникът Васил Стоилов, съпруг на племенничката му Ганка Найденова и Яворова най-сериозна засега биографка, възклицаваше в разговор: „Този човек е пазил всяко листче, разписки, рецепти!...”

Те съхраняваха т.нар. Яворов архив. Без писаното върху хартия няма истина. Какво правим сега? Къде е истината? В СРС-тата? Сътворихме дилемата „реално-виртуално”, един ден ще я наречем „истина-неистина”.