Различната турска писателка Айфер Тунч

Петко Тодоров

Четем 2 нейни романа

Различното е, че почва „Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница” (Еднорог) все едно че може да свърши след 20 страници, а и след 200. Свършва след 550.

Турските писатели разказват всичко като безкрайни истории. Нали тяхната държава плаща за превеждането им, та нашите издатели печелят нещичко. Читателите печелят нещо.

Така научихме, че в комшулука се прави голяма литература. Научаваме го и за Норвегия, все напоследък и все поради това.

Айфер Тунч разказва в романа безкрайна история. Почва от лудницата в провинциален град и се простира  над целия него. За неговите хора. Накрая има индекс на действащите лица – читателят да се оправя в тяхната безкрайност. Събрала е комай целия град.

Госпожа Айфер, нали така е в турските сериали, разказва привидно минималистично. Така пък е в умните рецензии. Още първите изречения изглеждат по-къси отколкото са и са откровено лишени от характерните декорации.

Стоят иронично. То е заради дистанцията на погледа. Но писателката Тунч не е безразлична към никой от героите си, за да я наречем нетурска.

В „Нощта на зелената фея” е доста по-турска (също Еднорог). Този роман понася преразказване: драмата на една красавица, преживяла унижения и оскърбления. В Истанбул. Ето как писателят е същият, но историите го правят различен. Сиреч добър писател.

От полза са турските романи, не само защото обясняват успеха на сериалите им. Нали сме тръгнали да правим български туризъм с турски домати, вметката не е налудна. Всичко си има обяснение.