page contents Книжен Ъгъл: Ромен Гари и българският му епизод
Предоставено от Blogger.

Ромен Гари и българският му епизод

14.7.14

Петко Тодоров

Четем неговата биография и романа „Лиричните клоуни”
„В тази страна никога не е имало истинска демокрация. Никога не е имало свободни, честно проведени избори” – Ромен Гари в дипломатическия си доклад за положението в България през 1946.

Цитатите от него в „Ромен Гари” на Доминик Бона са повече от любопитни, струва си някой наш издател да преведе тези 103 страници.

В София почва дипломатичната кариера на писателя. Живял на бул. „Христо Ботев” с първата си съпруга. Разговарял с Георги Димитров на руски, с Никола Петков на френски.

На същия адрес написал втория си роман „Лале”. В него историк от третото хилядолетие възстановява живота на боец от съпротивата срещу нацизма през ХХ век. Германец, който се бие срещу окупационните войски на Шарл дьо Гол. Които са разгромени от китайците при Сталинград. „Когато човек е изправен пред атомната бомба, да избухнеш в смях, не е лош начин да избухнеш” (изд. „Колибри”).

Биографията на Бона убеждава, че конфекционното битие на писателите от XXI век – Гришам, Дан Браун, Коелю ражда конфекционна „литература”. Нужно ли е писателят да има драматичното житие на Гари, за да направи неговата литература?

Изглежда. Ето го „Лиричните клоуни”. Романът излиза година и половина преди Гари да си пусне куршум в черепа през 1980 (изд. „Леге Артис”). Героите са холивудска двойка, на него тя дължи бляскавата си кариера на актриса. Но в Ница се залюбва с местен, загубил ръка в съпротивата... Последното изречение, което Гари написал: „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом”.