page contents Книжен Ъгъл: Преоткриването на „Отклонение“
Предоставено от Blogger.

Преоткриването на „Отклонение“

16.9.14

Йордан Василев

Седмо издание на обичания роман на Блага Димитрова
Това е първият роман на моята съпруга Блага Димитрова след издадени няколко книги със стихове, между които изпъква „До утре“ (1959). Мнозина я смятаха за нейна първа книга, защото е получила известност, а това не е вярно.   

С „Отклонение“ е свързан споменът за нашето запознанство. Романът не бе излязъл, но филмът по сценарий на Блага бе заснет, когато се сближихме. Тя уреди прожекция за мен в малък салон на Кинематографията, недалеч от паметника на Левски, на булеварда, който сега се нарича „Дондуков“, а преди това бе „Карл Шведски“.

Не мога да си спомня точно, но е било към септември 1967 г. Направи ми силно впечатление филмът, бе доста необичаен за онова време – никаква комунистическа пропаганда, показваше само любов между двама млади хора и нейното продължение след години.

Трябва да добавя, че Блага сама бе едно отклонение от традиционната за тогава литература на пропагандата. Романът бе отпечатан след появата на филма в тираж 10 000 – в края на 1967 г., разграби се. След това се появиха второ, трето, четвърто, пето издание (1967, 1973, 1976, 1982, 1993) – все в такива тиражи, които в наше време няма, защото тогава подобни творби отговаряха на стремежите на нашата интелигенция, а всяка свободна дума бе забранена. Блага се осмеляваше да наруши правилата на комунистическата диктатура.   

И голямата изненада бе, че романът бе забелязан и в чужбина – започнаха да се появяват преводи и те са на повече от десет езика: английски, полски, френски, чешки, унгарски, румънски и др., но не и на руски в тогавашния СССР. Комичното бе, че по онова време Германия бе разделена на две части – ФРГ (Западна Германия) и ГДР (Източна Германия, комунистическа). Преводачът (Норберт Рандов) се изхитрил и успял да пробута текста и в двете „държави“, защото поставил различни заглавия.

Главните роли във филма се изпълняваха от Невена Коканова и Иван Андонов. Гостуваха ни, сближихме се. И стана странна случка. Една нощ след гостуване у приятели съм закъснял доста, след 2 часа през нощта е, няма вече транспорт. Вървя по улицата в тъмнината и отведнъж до мен спира лека кола. Отваря се прозорчето и женски глас ме кани:
 - Данчо, много далече е до вас, качвай се, ще те закарам.
Влизам и съм удивен – на волана е Венчето Коканова. Остави ме пред нас. Като влизам в апартамента, Блага се събуди, разказвам й какво е станало и тя се усмихва: „Това е Венчето“.   

A романът „Отклонение“ напомня за ужасните времена, когато българите бяха преследвани и тероризирани заради своя произход, нямаха право да живеят в столицата или в друг град, а само там, където са родени. Това бе формулата на комунистическото управление – „жителство“, която отпадна едва през 1990 година.   

Все пак същината на романа са човешките близости и това го прави траен и интересен. Ето че той се появява около 50 години след създаването си, а не са много творбите с толкова дълъг живот. Дано допадне и на съвременните читатели.

За книгата

„Отклонение“ е сред най-обичаните романи на незабравимата българска писателка Блага Димитрова. С книгата си тя успява да ни разкрие любовта във всичките й форми и измерения, независимо от това дали ни носи радост, тъга или разочарование: „Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание“. „Отклонение“ е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. Единственото, което им остава, е истината, че „В живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото“.

За авторката

Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика.

Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна. Превела е от полски „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, от старогръцки „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев), стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски), както и редица книги от полски, руски, шведски и др. автори. Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), но подава оставка.

Цитати из романа „Отклонение“

„Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.“

„Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават.“

„Въображението и паметта си дават среща в нас двамата.
Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата – това е свобода.
Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам.“

„Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш.“

„Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.“

„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!“

„Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост.
А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко, или нищо…“

„Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!“

„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш, независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“