page contents Книжен Ъгъл: Жозе Родригеш душ Сантуш носи „Ключът на Соломон“
Предоставено от Blogger.

Жозе Родригеш душ Сантуш носи „Ключът на Соломон“

7.12.15

Среща с (по)читателите на 13 декември от 15,00 часа в НДК, етаж 2, Мраморно фоайе

В големия адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания е открит трупът на Франк Белами – шеф на дирекция на ЦРУ. В ръката на жертвата има лист със символ и името на Томаш Нороня, което го превръща в главен заподозрян. По петите на португалския учен тръгват най-безмилостните убийци на ЦРУ. Нищо неподозиращият историк изведнъж се оказва в центъра на шпионска мрежа от лъжи и коварни интриги. Той може да докаже невинността си само като разкодира предсмъртното послание на мъртвия агент. Томаш обаче бързо разбира, че преследвачите му не се интересуват толкова от смъртта на Белами, колкото от секретния му проект – „Квантово око“.

„Ключът на Соломон“ (Хермес) е новата книга на най-продавания португалски автор в света Жозе Родригеш душ Сантуш. За радост на хилядите му почитатели в нашата страна, на 11 декември писателят отново пристига в България. Поводът е участието му в Софийския международен литературен фестивал и официалната премиера на „Ключът на Соломон“. Всички почитатели на автора ще могат да се срещнат с него на 13 декември от 15,00 часа в НДК, етаж 2, Мраморно фоайе.
Участието на Сантуш в третото издание на Софийския международен литературен фестивал ще съвпадне с българската премиера на последния му роман . Книгата провокира сериозен размисъл върху теми като същността на съзнанието и действителността и живота след смъртта. Подобно на другите книги на автора, този роман също се базира на научни открития, които хвърлят нова светлина върху разбирането ни за човешкия ум и самосъзнание, материята и съществуването.

Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Баща му е лекар, който оказва помощ на пострадали при военните сблъсъци в разкъсваната от гражданска война страна. След обявяването на независимостта на Мозамбик семейство Сантуш се установява в Лисабон. Не след дълго те се преместват да живеят в португалската колония в Китай – Макао. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като репортер в местното радио.
Сантуш завършва журналистика в Лисабон и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният репортер чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Станал свидетел на ужаса на войната още като дете, той прави изключителни репортажи за военните конфликти в различни горещи точки по света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина, Сърбия, Грузия. За работата си Сантуш получава редица престижни международни награди.

Жозе Родригеш става известен като писател с романа „Кодекс 632“ („Хермес“, 2009), който се превръща в литературна сензация, бестселър №1 е на 2005 г. в Португалия. Завладяващата история за истинската самоличност на Христофор Колумб скоро е издадена и в редица други страни, като Испания, Италия, САЩ, Русия, където също се радва на успех. С „Божията формула“ („Хермес“, 2009) Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По повод премиерата на българското издание на „Божията формула“ авторът гостува в страната ни по покана на издателство „Хермес“. Големият читателски и медиен интерес към книгите му стана причина и за последвалите още две гостувания на португалеца по повод други негови романи – „Седмият печат“ („Хермес“, 2011) и „Последната тайна“ („Хермес“, 2013).

Многобройните почитатели на Сантуш често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество. Във всяко заглавие от поредицата с главен герой професора криптолог Томаш Нороня авторът ни поднася синтез от пространни проучвания на най-различни актуални въпроси: научните доказателства за съществуването на Бог („Божията формула“), екологичните проблеми и ядрената заплаха („Седмият печат“), ислямския радикализъм („Божият гняв“), истинската самоличност на Исус Христос („Последната тайна“), причините за световната финансова и икономическа криза („Ръката на сатаната“).  Следва откъс от „Ключът на Соломон“.

Томаш бе зает с пратката, пристигнала с бърза поща, която току-що му бяха доставили. Той взе пакета и заинтригуван, дълго се взира в него. Кой, по дяволите, му пращаше колет от Швейцария? Първото нещо, което направи, бе да провери марките – нямаше съмнение, наистина бяха от Швейцарската конфедерация. Историкът разгледа печатите върху марките и установи, че са поставени предишния ден в пощенски клон в Женева.
– Какво съвпадение...
Тази случайност го изненада, тъй като самият той беше в същия град по същото време. Защо не му бяха връчили пакета лично? Може би подателят не е знаел, че Томаш е бил в Женева, и всичко е просто съвпадение. Това бе единственото разумно обяснение, което му хрумваше. След първоначалната почуда историкът реши, че случаят не заслужава чак такова внимание. Макар че обикновено бе подозрителен към съвпаденията, знаеше, че понякога се случват, затова най-добре бе да продължи нататък и да отвори пакета.
Разкъса хартията по краищата и извади съдържанието му. На пръв поглед предметът вътре приличаше на дебел диск, но тъй като бе увит в целофан, не се разбираше какъв точно е той. Затова трябваше да го разопакова целия, за да види най-сетне какво са му изпратили.
– Да ме вземат мътните!
Вътре имаше меден артефакт, който приличаше на гигантско йо-йо, поръбено с кожа, достатъчно голямо, за да изпълни дланта на Томаш. От едната страна имаше геометрично изображение с два външни кръга, изпълнени с еврейски и латински букви, а в средата – релефна Давидова звезда с позлатени линии.
Реакцията на Томаш привлече вниманието на секретарката.
– Какво има, господин професоре? Случило ли се е нещо?
Историкът разгледа предмета и изображенията по него и го показа на Албертина.
– Изпратили са ми пентаграм, погледнете!
– Какво е това?
– Пентаграмът е амулет, използван за магически възвания. – Историкът прокара пръст по линиите на пентаграма. Посочи буквите מפחת שלמה, изписани в горната част на външния кръг. – Виждате ли това? Иврит. Означава Mafteah Shelomoh. Предполагам, че познанията ви по иврит не са по-добри от латинския ви...
Секретарката се засмя.
– Правилно предположение.
– Ами Mafteah Shelomoh е названието на иврит на Clavis Salomonis – ръководство по магия, най-често приписвано на цар Соломон. – Заговори тихо, сякаш споделяше някаква тайна. – Разбира се, това е само легенда. Всъщност Clavis Salomonis е по-скоро продукт на Италианския ренесанс от XIV и XV век. Някои дори вярват, че е вдъхновила и други популярни ръководства по магия като Lemegeton, или Clavicula Salomonis Regis.
Албертина изглеждаше объркана.   
– О, много добре – каза тя, като очевидно не разбираше нищо. – И защо ви изпращат такова нещо?
Томаш разгледа разтворения пакет в търсене на препратка към подателя – писмо или картичка, или някаква бележка, която да му даде макар и бегла представа за произхода и причината за тази пратка. Не откри нищо.
– Не знам – предаде се той. Отново се взря в марките и печата от Женева и се опита да се сети кой в този град би могъл да му изпрати пентаграм. Щом се замисли за това, му хрумна нещо. – Или пък... може би знам. Може да е бил само мосю Перен! Кой друг би ми изпратил подобно нещо?
– Приятел ли ви е?
– Мосю Перен е търговецът на антики, от когото купих Смарагдовата таблица на Хермес Трисмегист.
– И защо би ви изпратил този... този амулет?
Историкът взе пентаграма в ръка, сякаш премерваше теглото му.
– Нямам представа – отвърна той, докато го прехвърляше в ръцете си. – Може би се опитва да ме убеди да го купя. В тези среди често прибягват до подобен маркетингов подход, знаете ли?
– Ах, значи, това е копие, така ли?
Добър въпрос, помисли си Томаш. Престана да прехвърля пентгарама от едната си ръка в другата и го огледа. Почувства текстурата, помириса го, прокара пръст по медната повърхност и кожената обшивка. По всичко изглеждаше, че е автентичен. Окото му на специалист, свикнал да дава експертна оценка на старинни артефакти, заключи, че ако това е копие, то наистина бе добро. Даже прекалено добро.
– Може би, не съм сигурен. – Замълча за миг, размишлявайки, и си каза, че търговецът не би му изпратил подобен автентичен предмет просто така, без да го уведоми и без гаранции, че Томаш ще го купи. Това можеше да е само копие, трябваше да е копие. Внезапно вдигна ръка и решително пъхна предмета в джоба на панталона си. – По-късно ще се погрижа за това. Ще го занеса в лабораторията, за да го покажа на момчетата там. Искам да чуя какво ще кажат. Може би ще направят тест с въглерод 14, кой знае.
– Но след като едва вчера бяхте в Женева при този човек, защо не ви е показал амулета още тогава? Защо ще го праща по пощата, без да казва нищо?
– Не знам, не знам...