page contents Книжен Ъгъл: Вероник Моралди: Прекалено добрата майка рискува в крайна сметка да се окаже лоша
Предоставено от Blogger.

Вероник Моралди: Прекалено добрата майка рискува в крайна сметка да се окаже лоша

22.3.16

Книга за сложните взаимоотношения между „Майки и дъщери“ предлага „Емас“

„Ти си като майка си“ – думи, които будят щастие в някои жени и пълен ужас в други. Неизменно ли е всяка дъщеря да се превърне някой ден в майка си и дали стремежът да стане точно противоположната жена няма да ù изиграе лоша шега?

Известната френска психоаналитичка Вероник Моралди се опитва да отговори на тези въпроси и показва, че независимо дали дъщерите го признават, или не, майките играят огромно влияние върху техния емоционален, социален и дори сексуален живот. Защото всяка жена се формира като личност, отъждествявайки се или противопоставяйки се на майката – тя винаги е матрицата.

В „Майки и дъщери“ семейната терапевтка изследва как отношенията на безкрайна любов и неизменно желание за отъждествяване с майката с течение на времето се превръщат в съперничество, стремеж да се разграничиш и противопоставиш... а понякога дори и в искрена омраза.
Моралди не спестява нищо – тя изследва всички положителни, но и отрицателни емоции, които изпъстрят отношенията майка-дъщеря – нежността, обичта, но и чувството за вина, завистта, гнева...

Психоаналитичката разглежда различни типове майки, за да покаже как някои са задушаващи от любов, а други – опасни отровителки, и всяка една може да се окаже еднакво пагубна за дъщеря си. Защото точно както прекалено контролиращата има вредно влияние, така е опасна и абсолютно незаинтересованата.

Авторката подчертава, че майката носи огромна отговорност, защото предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, стойността, която по-късно момичето само ще има за себе си. За да се обича, за да е уверено в живота, то трябва да е получило одобрението на майката. В противен случай през целия си живот ще се лута в безкрайно търсене, което може да го отведе по пътя на нещастни връзки и несполучливи приятелства.

Моралди категорично заявява, че целта ù не е да създаде една нещастна картина на отношения майки-дъщери, а напротив – да даде възможност на всяка жена да осъзнае как всичко преживяно и все още преживявано с майката е повлияло на личността, която е днес; както и да даде начини как всяка една жена да се освободи от чувството за вина, от потисканите с години чувства, с налаганите стереотипи, за да се помири не само с майката, но най-вече със себе си.

Това е задължителна книга за всяка жена – защото дори и да не е (все още) майка, всяка жена е дъщеря. Но тя е и за съпрузите, партньорите, бащите, синовете, братята, защото те, дори и не по свое желание, са актьори в безкрайната пиеса майка-дъщеря.

Вероник Моралди е родена в Ница през 1963 г. Учи философия, класическа филология и право, но след това се насочва към психологията. Обучава се при светилото в социалната психология Жак Саломе, създател на свързващата комуникация и основател на емблематичния център по човешки отношения.

Моралди следва социална психология в университета и успоредно с това участва в семинари и стажове по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Автор е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Бащи и дъщери“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджърите“ и др. Следва откъс от книгата в превод на Бела Чолакова.

Каква майка сме, зависи от това каква майка сме имали и в какви отношения сме с нея. Нещо повече – от тази връзка зависят и желанието, отказът, пасивното приемане или твърдата убеденост да станем майки.
Неслучайно се казва, че майката предава не само живота, но и майчинството, и идентичността като майка.
Между майките и дъщерите не става дума просто за отношения, а за предаване, за наследственост. Това отличава отношенията майки-дъщери и отношенията майки–синове: майката предава на момичето конкретен модел на майчинството и ѝ завещава вече изживян модел.
Понякога различни причини водят до прекъсване на наследствеността. Скъсва се една от генеалогичните брънки и тогава предаването на модела се осъществява от бабата или от друг заместител на майката.
(…)
За майката, оставаща жена, проблем е именно товарът на образа на женствеността, който тя носи и ще предаде на дъщеря си.
В по-голяма част от случаите жените се справят прилично с майчинството и съумяват да се отдадат на дъщеря си и да я научат на важните неща. Но майката предава на дъщерята не само познания, традиции, съвети как да се грижи за децата, готварски рецепти, да я насърчава към хобита – например да събира марки, препарирани пеперуди или изсушени цветя. Изисква се много повече. Всъщност немалко момичета се оплакват, че всичко това е недостатъчно и дълбоко в себе си изпитват глад за още нещо.
Някои все пак приемат от майките си каквото могат и го пазят като задължително наследство дори с риск приетото да не е в тяхната природа и да трябва рано или късно да се освободят от него.
Всъщност основната мисия на майката е да предаде женската идентичност и всичко, предавано преди това в детството, е само видимата част от айсберга. Понякога обаче женствеността е тема табу.
Какво представлява жената в действителност? Жената е самостоятелна личност със свои пориви и стремежи. Тя не е просто етикет „ЖЕНА“. Момичето се противопоставя и едновременно се отъждествява с всички модели на женственост, срещани всекидневно (и в личните си контакти, и в медиите): учителката ѝ, домакинката, директорката на училището, секретарката, певицата, рокаджийката, водещата на новините… Всички тези жени! Момичето се пита: „А аз? Каква ще бъда аз? Неповторима? Със сигурност… но как? Каква искам да бъда?“
И най-вече – каква ще се осмели да стане? Майката дава насоки, но е добре момичето да търси модели на подражание и другаде. Грижа на майката е да ѝ каже, че може да бъде каквато си поиска, да бъде различна от нея, свободно да избере своя път според собствените си желания и нужди. Това би било напълно достатъчно.
В днешния свят на все още потискана женственост, най-важното е майката да предаде на дъщерята самоуважението.
(…)
Придобиването на женствеността очевидно е особен тип трудност в живота на всяка момиче. Според мен да се осъзнае и изгради женствеността е не по-малко сложно от формирането на идентичността при момчетата. Точно обратното на твърдението на Елизабет Бадeнтер, че задачата за момчето е по-тежка, защото то трябва недвусмислено да се откъсне от майката, за да стане мъж с помощта на баща си. Тоест, то е обречено на раздяла, за да се изгради като същество от мъжки пол.
Според мен предизвикателството пред момичето е различно, но не по-малко рисково (да не кажа дори по-рисково) и то най-вече защото не е толкова ясно дефинирано, не е видимо на пръв поглед: а именно – да не пропусне момента да се разграничи като отделна личност от майката и да влезе в капана на погрешно изграждане на самоличност.
Трудността за момичето е в едновременния процес на отъждествяване и разграничаване. Как да изградиш нещо различно от идентичното? Момичето е предопределено да бъде жена. Тоест, то априори трябва да бъде като мама и в същото време да е различно. Всичко зависи от ролята на майката.
Налице е огромен риск от сливане вместо разграничаване и момичето, вече станало жена, никога да не бъде различна от майка си, да не съумее да живее своя собствен живот. И дори и да намери сили да го направи с риск от раздяла, винаги да носи в себе си чувството за вина.
Понеже момчетата са от различен пол, те не стигат до такива крайности в избора си: оприличават се с майката, но същевременно са напълно различни.
(…)
Всяка майка неизбежно допуска грешки, затова е важно поне да е добросъвестна. Но кога добрите намерения извиняват грешките? Къде минава границата? Защото дори и водени от добри намерения, понякога нанасяме много щети… Според определението на Уиникът достатъчно добрата майка не е нито прекалено, нито недостатъчно добра.
Както подчертахме, да си идеална майка е невъзможна мисия – далеч от легендата, от митологията, от представите. Не е човешко, дори бих казала, че е нечовешко, за да не използвам дори чудовищно като полубоговете от митологията – наполовина хора, наполовина животни. Майката не бива да е перфектна богиня и да изисква от нас единствено благоговение. Защото рано или късно идолите ги събарят от пиедестала.
Жена към шейсетте ми сподели, че дъщеря ѝ има трудности да забременее и допълни: „Когато беше малка, ми казваше: „Никога няма да имам деца, защото няма да съм толкова добра майка като теб.“
Ето защо прекалено добрата майка рискува в крайна сметка да се окаже лоша. Именно за прекалено добрата майка ще говорим във Втора глава – за жената, поставяща дъщеря си в „невъзможност да я разочарова“.
Правилото е: няма нужда от прекалено добри майки, напълно достатъчни са достатъчно добрите. Друго важно становище е, че повечето жени са достатъчно добри майки. Достатъчно, а не прекалено, защото, както разбрахме, прекалено добрата майка е равна на недостатъчно добрата.
Следователно проблеми провокират или прекалено или недостатъчно добрите майки. Разбирате ли?
Затова като майки нека да се ограничим да бъдем достатъчно добри. Само по себе си това е трудна задача.
„Няма нищо по-лошо от идеалния родител“, пише Борис Сирюлник.
Напълно отдадената майка, обзета от стремеж към перфекционизъм, рискува не само да сгреши, като тълкува потребностите на детето си според собствените си представи, но и да бъде вместо добра, лоша за него. И най-вече рискува някой ден – скоро или не толкова скоро – просто да се откаже от всичко.
Немалко жени напускат домовете си, бягат от семействата си, дори постъпват в психиатрични клиники. Не е в интерес нито на майката, нито на детето да се стига до подобни крайности. Жените, жертви на своите принципи, подчинени на желанието си за перфекционизъм, не са добри майки.
Добрата майка насърчава самостоятелността на детето, възпитава го, стреми се да изпрати птичето далеч от гнездото. Защото децата, получаващи прекалено много помощ, се чувстват стресирани и изоставени, когато им се наложи да свършат нещо сами.