page contents Книжен Ъгъл: Кой крие истината за капитализма
Предоставено от Blogger.

Кой крие истината за капитализма

7.3.16

Петко Тодоров

Икономическото знание не е пропагандираното от медиите

Няма такова нещо „свободен пазар”. Дотолкова, че словосъчетанието е оксиморон. Обяснява Хаджун Джанг в „23 неща, които не се казват за капитализма”. Важното не е в казването на нещата, а в тяхното обяснение, в аргументите.

Южнокорейският автор сервира комбинация от история и социална логика и е убедителен. Още. Пазарните политики рядко превръщат бедните страни в богати. Капиталът има националност. Не живеем в постиндустриален свят. САЩ не са с най-висок жизнен стандарт в света.
Ако богатите станат по-богати, това няма да направи и останалите такива. Хората от бедните страни са по-предприемчиви от хората в богатите страни. Не сме достатъчно умни, за да оставим всички решения на пазара...

„Голямото разделение” на Джоузеф Стиглиц препотвърждава основното от тези „23” (същото изд. „Изток-Запад”). Всичко тръгва от статията му „На единия процент, от единия процент, за единия процент” от 2011 г. във „Ванити Феър”, вдъхновила движението „Окупирай Уолстрийт”. И от патриотичната загриженост за САЩ с тяхната криза.

Тук са статиите му, посветени на нея и на растящото социално разслояване. Основният извод – свързани са. Разслояването е не само морален проблем, а и икономически – в окото на икономиста.

Повече социализъм? Не, повече капитализъм, според двамата. Джанг примерно грижовно пропуска абсолютния аргумент „антитръстови закони” в нещото „Не съществува свободен пазар”. За да не докосне системността.

Къде е тогава дефектът? Стиглиц: „Идеологията и интересите влязоха в греховен съюз”. Това му четиво, ако не друго, раззейва бездната между икономическото знание и икономическите учебници. Нагледно възпроизвеждани от юнаците на Института за пазарна икономика (Какво заглавие!).

Всяка власт с идеологическите си тръбачи. Не ще да е случайно, че ударник на дружество „Георги Кирков” е кръстник на техния институт. Не са те виновни, че откровенията им имат единствено медийна стойност.

И все пак, отказът от „греховния съюз” не е ли несистемност?