page contents Книжен Ъгъл: Фината бродерия на Алесандро Барико
Предоставено от Blogger.

Фината бродерия на Алесандро Барико

22.5.17

Петко Тодоров

В скачените му романи „М-р Гуин” и „Три пъти на разсъмване”

„Това, което искам, е да вземете този ключ и да го използвате, за да влизате в ателието всеки ден в четири следобед. Няма значение какво правя аз, вие трябва да ме забравите. Мислете си, че сте сама там вътре, през цялото време. Искам от вас само да си тръгвате точно в осем часа всяка вечер и да затваряте вратата след себе си.” – героят на Алесандро Барико в „М-р Гуин” (изд. „Унискорп”, превод Тонина Манфреди).

Гуин е успешен писател, обявил е, че спира с романите и ще  портретира: словесни портрети. Моделът посещава ателието му, стои там гол 4 часа в продължение на месец, след което получава няколко изписани страници: своя портрет. Успява да направи 9. Клиентите са предоволни и плащат около 15 000 лири за портрет. Гуин изчезва.

Щурава история. Но Барико прави от невъзможната игра литература, както с каквото и да се заеме. Абсолютно осъзнат виртуоз. Обърнете внимание на моментите, в които героят разсъждава без разказът да напуска действието. Ако не ги хванете, то е заради фината бродерия. Съвършената белетристика е когато белетристиката е незабележима. Или ритъмът при въвеждане в подсюжет – от инструментите е за внушаване и на най-невъзприемливата ситуация.


Хвалбите не са за познавачите на Барико, за читателите са, на които той им предстои... Горната игра в романа се оказва само завеса, зад която е другата. В края на „М-р Гуин” се появява и ключът към нея: романът на Гуин „Три пъти на разсъмване”. Получаваме и него. Там са автопортретът му и невъзможният техничар Барико.