page contents Книжен Ъгъл: Метафората Айнщайн
Предоставено от Blogger.

Метафората Айнщайн

27.6.17

Петко Тодоров

Неговата биография е възел от парадокси

„Докато плавахме, Айнщайн всеки ден ми обясняваше теорията си и когато пристигнахме, вече бях убеден, че я разбира много добре” – Дейвид Боданис припомня репликата на Хаим Вайцман в „Най-голямата грешка на Айнщайн” (изд. „Изток-Запад”). Биография на най-известния учен.

Най-често ползвания му потрет е на възрастен и рошав с увиснали бели мустаци, декориран задължително с уравненето за еквивалентност на маса и енергия. Но нея формула той измисля през 1905 г., тогава е на 26 и съвсем не прилича на уморен лъв.

Обаче слава му донася друга – за геометрията на пространството, която е от 1915 г. и с нея пророкува изкривяването на светлината. Което британски изследователи доказват при слънчевото затъмнение от 1919 г. Техните аргументи взривяват славата на Айнщайн.

Заглавието на Боданис не е от маниерност. Неговият Айнщайн е  възел от парадокси. Големите му успехи са продукт на невъзможен инат, същият инат го изхвърля извън борда на световната наука. Онова докладване на британските астрономи през 1919 г. е прославено не от европейските, а от американските вестници.

„Ню Йорк Таймс” праща в Лондон главния си голф-кореспондент. Боданис цитира сензационните заглавия на задокеанската преса, в които няма капка истина. Славата на Айнщайн е абсолютно заслужена и абсолютно куха - в медийния смисъл. Цитираните думи на Вайцман не са случайни.

А в много цитираната реплика на Айнщайн „Бог не играе на зарове с вселената” задължително се пропуска прекият отговор на Нилс Бор: „Айнщайн, престани да казваш на Бог какво да прави”. Този отговор оставя зад борда приятеля и връстника му, но той е там само заради себе си.

Годината е 1930-а, на Айнщайн му е струвало десетилетие инат да се откаже от компонент във втората цитирана тук формула. А от този момент е в изолация. Нацистите горят книгите му, спасява се в Америка, в Принстън е до края на живота си – 1955 г. – материално комфортен живот, но почти безплоден... Абсолютната метафора на човешкия гений.