page contents Книжен Ъгъл: Антоан Лорен издирва шапката на Митеран
Предоставено от Blogger.

Антоан Лорен издирва шапката на Митеран

5.9.17

Петко Тодоров

Получихме два от романите му наведнъж

„На Лор за спомен от срещата ни в дъжда. Патрик Модиано” – върху книгата. Тя е в луксозната дамска чанта, която героят намира рано сутринта върху боклукчийска кофа. Останалото – всичко, което съдържа всекидневна дамска чанта плюс сантиментални предмети и червено тефтерче с дневникови записки.

Портмонето и телефонът липсват, значи кражба. Единствената следа е автографът на Модиано – значи тя се казва Лор. В романа „Жената с червеното тефтерче” на Антоан Лорен. Човекът изпитва влечение към непознатата, решава да я издири – в бездънния Париж. В развръзката тя го издирва.

Подобно издирване тече и в „Шапката на Митеран” на същия Лорен (същото изд. „Факел експрес”, превод също Валентин Маринов-Пело). Шапката на Франсоа Митеран. Съпругата и синът са в провинцията, дребният чиновник си позволява вечеря по-така в луксозен ресторант. На съседната маса се настанява Митеран в компанията на двама, на тръгване си забравя шапката, 1986 г., президент е.

Нашият я прибира. И я ползва. И се изживява като друг човек. Израства служебно, но забравя шапката във влака, прибира я млада дама. Тя я ползва и променя живота си. И я оставя на пейка в парка. Прибира я един и променя живота си. И т.н. Но първият не се оставя и издирва шапката. По нейните следи са и специалните служби, но тяхното не е важно в романа.

Меракът по неслучващото се в отчайващо обуржоазеното всекидневие? Да, Лорен е откровен – за поне две от прослойките в т.нар. средна класа. За по-високата е язвителен, за по-ниската – състрадателен.

За французите няма „преход”. Само ние изживяваме тази илюзия. Ще свърши преходът, стъпваме си на крака и глей тогава какъв живот се заформя! Детството на новия ни капитализъм и на новобуржоазния ни светоглед се точи патологично бавно и патологично манипулирано.


Онези хора са зрели, наясно са със себе си. За тях промяната е в чудото, в невероятното, в писателското въображение. Писателят успокоява: „Важните събития в живота ни винаги са резултат от навързването на незначителни дреболии”.