page contents Книжен Ъгъл: "Държавата КТБ“ - разследване за кражбата на 4 милиарда
Предоставено от Blogger.

"Държавата КТБ“ - разследване за кражбата на 4 милиарда

16.10.17

Книгата на издателство "Изток Запад" разказва историята на Корпоративна търговска банка и разкрива модела на „захванатата държава“

В средата на 2014 г. фалира КТБ – тогава четвъртата най-голяма банка в България. Размерът на установената несъстоятелност превишава 4 милиарда лева, или над 5% от БВП на България през 2014 г. Това е повече от едногодишните разходи на държавния бюджет за сфери като национална сигурност, образование или здравеопазване. Покриването от страна на държавата на гарантираните от нея депозити в КТБ доведе до увеличаване на публичния дълг с около 20%.

Фалитът на КТБ не е случайно събитие, нито нормален случай на несъстоятелност на неуспял бизнес. Анализите на дейността на банката и на нейните връзки с различни аспекти на българското общество водят до извода, че случаят КТБ е ярък пример за захват на държавата, впрегната в обслужване на интереси и проекти, които по никакъв начин не са в полза на обществото като цяло.

Книгата "Държавата КТБ“ (Изток Запад) е плод на двегодишно разследване, направено от шестима журналисти, част от които следят и отразяват темата още от 2008–2009 г. Подготвителната и същинската работа по разследването включва повече от 250 проведени срещи с различни източници, приблизително 30 000 страници анализирани документи (доклади, договори, кореспонденция, списъци, регистри, отчети), над 1000 телефонни разговори и десетки разпратени писма за достъп.

В хода на разследването лично, през адвокати или пресслужби са изпратени десетки покани за разговор до ключови участници в описаните събития, като след многократни опити разследващият екип успява да получи интервю и от бившия собственик на КТБ Цветан Василев. Следват откъси от книгата.

Талантливият г-н Пеевски

Луксозен хотел във Велинград. Едър млад мъж наема стая. Не е сам – води свита от помощници. Отпред е паркиран микробус със затъмнени стъкла. В следващите няколко дни гостите на хотела наблюдават повтаряща се сцена: мъжът е често посещаван от различни хора. След кратък разговор с него всеки един от посетителите минава през микробуса и без много суетене получава торба. С пари. Някои от торбите са по-малки, други – по-обемисти. Мъжете нарамват торбите и тръгват натам, откъдето са дошли.

Малко след тази случка се провеждат избори. Хората с торбите са от регионалните структури на Движението за права и свободи (ДПС). Произходът на парите може само да се предполага. 

Тази история е действителна, разказана от наши източници, преки свидетели на събитията. Тя не е просто картина на политическата корупция в България, и то на съвсем битово ниво – едни торби с пари отиват безотчетно в ръцете на едни хора, предназначени за други хора. Сцената е символ на порочен, олигархичен модел, изграждан години наред. Той изглежда така: частните интереси на група хора се съюзяват и за тяхното задоволяване се използва обществен ресурс. За целта трябва да бъдат завладени всички ключови инструменти и механизми, които в една демократична държава би трябвало да противодействат на неспазването на правилата и злоупотребите.

Постепенно „лошите“ успяват. Това включва безскрупулен контрол над медийната среда, правосъдната система, службите за сигурност, регулаторните органи и цели държавни институции, както и използването им като средство за натиск, изнудване и правене на пари.

Моделът е свързан с една банка, която в началото е малка и невзрачна, но постепенно започва да расте, да привлича политическа подкрепа и държавен ресурс, благодарение на които расте още повече. През годините тя създава около себе си аморфен конгломерат от официални и прикрити владения – бизнес структури, медии, производство и активи за милиарди, разрастването на които изисква още повече ресурс и политическа подкрепа.

В основата на модела стои тандемът на един банкер (Цветан Василев) и една хибридна фигура, кръстоска между политик, магистрат, собственик на бизнес, медиен магнат (Делян Пеевски). И двамата са проводник на скрит политически интерес. Едната съставна част на този тандем осигурява финансирането и има задачата да увеличава спираловидно бизнеса, другата съставна част осигурява държавната подкрепа, която трябва да го поддържа. В резултат всички се възползват от Модела „КТБ“.

Първите колаборации на КТБ със семейството на Пеевски започват още преди Тройната коалиция. Тогава финансирането на банката се появява в скандалните сделки на спортния министър Васил Иванов-Лучано в края на 2003 г., чрез които заобиколно е приватизирана зала „Универсиада“ от държавното дружество „Олимпика“. Негов директор по това време е майката на Пеевски – Ирена Кръстева, а купувачът се свърза с Пеевски, който по това време е учредител и активист на младежкото НДСВ. По-късно Васил Иванов-Лучано публично ще заяви, че той е „отгледал“ Делян Пеевски.

Едно от свързващите звена между Василев и Пеевски е Максим Димов (който впрочем прави обратната трансформация в политическата си кариера и като депутат се мести от ДПС в НДСВ). Той е съосновател с Цветан Василев на първата му финансова къща „Бромак“ още през 1992 г. Според бившата дясна ръка на вечния лидер на ДПС Ахмед Доган, тъкмо Димов е лансирал Ирена Кръстева за шеф на Спортния тотализатор, а Пеевски – за следовател.

Ето и обяснението на Цветан Василев кой е създал Пеевски, дадено в интервю за Люба Кулезич: „Нещата с Пеевски се развиваха в продължение на години. Много са бащите на Пеевски и аз имам своя дял в израстването му. Освен мен, разбира се, като се започне от Негово Величество, мине се през Доган, стигне се, разбира се, до Борисов, Цветанов... Този сплотен екип от бащици на практика му дадоха възможност, а той се е възползвал по най-добрия начин“.

Политическите катаклизми  2012–2014 г. И една банка по-малко

През периода 2012–2014 г. процесите в България на няколко пъти претърпяват тотален обрат. Сменят се правителства, сили и играчи. Но главните участници остават същите, пряко свързани с КТБ лица. Динамиките между тях водят до случилото се през 2014 г. – срутването на банката.

Докато Орешарски е на власт, цялото правителство реално е подчинено на частния интерес на Делян Пеевски. През този период започва пропукването на тандема Василев-Пеевски и зараждането на тежък конфликт между двамата. На тях вече не може да се гледа като на двете половини на едно цяло и интересите на единия влизат в противоречие с интересите на другия. Въпреки това е трудно разделителната линия да се постави с точни координати, тъй като самият конфликт се развива и мутира дълго време.

При управлението на Орешарски Пеевски буквално похищава държавата. Този процес се наблюдава по много линии. Едната е овладяването на всички големи обществени поръчки. Другата е опитът да се реализира проектът „Южен поток“, от който се очаква да захрани със свежресурс модела #КОЙ. Държавата тотално абдикира от ролята си и преговорите с руската страна се диктуват директно от офиса на Пеевски.

В края на 2013 г. и началото на 2014 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски впряга държавната машина и я насочва срещу доскорошния си партньор Цветан Василев. В резултат на това банката е съборена за няколко дни. Прокуратурата и медиите помагат със своя инструментариум за краха ѝ. Динамичните събития водят до масово теглене на пари. Наред с подплашените депозанти има и такива, които успяват да спасят парите си, защото са били предупредени.

След фалита на КТБ идва повторното ограбване на банката чрез преразпределяне на нейните активи. Те попадат в ръцете на няколко групи, а най-голямата концентрация е при Пеевски.

Документи, с които KTBfiles разполага, показват как и какви проекти е финансирала КТБ през годините. За първи път има преки доказателства, че с пари на банката (т.е. на данъкоплатците) са финансирани политически партии и инициативи. Това е снимка на политическата корупция в България, която в крайна сметка води до ситуацията на „захваната държава“.

Колко ни струва КТБ

Фалитът на голяма банка не може да е безболезнен за икономиката на една страна. В случая с КТБ, която беше четвърта по размер в страната със 7,3 млрд. лв. активи, очевидно той има своята цена за цялото общество. На пръв поглед затварянето на банката изглежда просто – за покриване на гарантираните депозити са изплатени над 3,6 млрд. лв. А само 1,6 млрд. лв. идват директно от бюджета като заем за Фонда за гарантиране на влоговете.

Той ще бъде изплатен и финалната сума вероятно ще е по-малка, макар че точна сметка за данъкоплатеца е трудно да се изчисли и вероятно ще трябва да почакаме още години, за да видим какво ще произлезе от събирането на активите в несъстоятелността на банката. Същевременно обаче самият непазарен възход на КТБ е съпътстван с допълнителни и по-трудно измерими щети, които неусетно са прехвърляни на множество лица, които никога дори не са имали взаимоотношения с КТБ.

Книгата "Държавата КТБ“ (Изток Запад) разказва историята на Корпоративна търговска банка и разкрива модела на „захванатата държава“, при който институциите, са впримчени да провеждат частни интереси.

Книгата осветява фигурите, които спомагат за създаването и разрастването на т. нар. „модел КТБ“, разкрива доказателства за политически връзки и корупция, изважда наяве важни факти около най-големия банков фалит в историята на България.  Въпросите откъде идват парите в КТБ, какво се случва с тях и къде отиват след краха на финансовата институция, получават ясен отговор. След „Държавата КТБ“, предстои публикуването на още две книги по проекта „КТБ: какво се случи?“

Книгата е част от проекта „КТБ: какво се случи?“, в който основни партньори са Център за либерални стратегии, програма „Достъп до информация“ и асоциация „Прозрачност без граници“. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“, Форум за международен диалог „Бруно Крайски“, Балкански тръст за демокрация и Европейската инициатива за стабилност. В рамките на проекта през януари 2016 г. е създаден сайтът ktbfiles.com, който съдържа:

• Пълна хронология на събитията от създаването на КТБ през 1994 г. до затварянето на банката през 2014 г., а и след това – до края на 2016 г.
• „Радар“ – специален инструмент, който сканира медийното пространство всеки ден и качва онлайн материалите по темата. Всеки посетител на сайта може да търси материали чрез него.
• Секция с документи, свързани с КТБ.
• „КТБ Топ 100“ – цялостен анализ, базиран на документи на стоте най-големи кредитополучатели на банката (или над 80% от кредитното портфолио), който показва колко пари са получили тези дружества, за какво са ги използвали, какво е актуалното състояние на фирмите и на активите, придобивани с парите от банката.

Книгата включва цветно приложение със снимки,инфографики и азбучен показалец на лица и фирми.