page contents Книжен Ъгъл: „Над всичко“ или Космосът (на) Павел Вежинов
Предоставено от Blogger.

„Над всичко“ или Космосът (на) Павел Вежинов

12.11.17

Издателство „Ентусиаст“ обединява в сборник фантастичната проза на Павел Вежинов

Антологията „Над всичко“ обединява най-емблематичните фантастични творби на писателя и включва повестта „Над всичко“, разказите „В един есенен ден по шосето“ и „Моят пръв ден“, новелите „Сините пеперуди“ и „Когато си в лодката“ и романа „Гибелта на „Аякс“.

Павел Вежинов може да бъде определен като пионер в областта на фантастиката, защото е първият български автор, който насочва творческото си вдъхновение към този нов за времето си стил.

Началото на фантастичната линия в произведенията му е поставено през 1956 г. със сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“. След това в продължение на над 20 години писателят продължава да обогатява и доразвива многоаспектността на темите за свръхестетвеното, общуването с извънземен разум, пътуването във и през времето, странстването в Космоса, откриването на нови галактики и нови възможности за изява на човешкия разум.

Според Вежинов от фантастичното лъха надчовешко съвършенство и красота, свръхреалност и приказност, свобода и изящество на образните съчетания. То е израз на нашите амбиции или надежди към действителността.

Макар фантастичното да е неотменна част от сборника „Над всичко“, в основата на отделните творби остава проблемът за баланса между разума и чувствата. Самият Вежинов споделя: „В моето творчество винаги съм приемал фантастичното като условност, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини.“

Книгата е дълбоко размишление за противоречивостта на човешката природа, за способността на човека да надмогва себе си, за да приеме другия. Неслучайно сборникът носи заглавието на едноименната повест – въпреки всички перипетии и житейски изпитания над всичко остават съпричастността, любовта, мисълта за другия.

Сблъсъкът с необичайното и невероятното кара героите, а чрез тях и читателите, да извървят сложния път към познанието и така да открият Смисъла. Според Вежинов фантастичното се е превърнало в дълбока душевна потребност, която винаги ще търси своето удовлетворение. „И ако все пак си представим, че фантастичното някой ден наистина ще изчезне, това ще означава, че хората са стигнали до един мъртъв опустошен свят, лишен от надежда.“

За автора

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.
Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“.

Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. „Втора рота“ се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.
Павел Вежинов е един от основателите на в. „Стършел“, като в периода 1947–1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951–1954 г. заема същата позиция, но в списание „Септември“.

В периода 1954 –1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“. От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.

Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“.

През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970).

Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.

След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.)  и „Езерното момче“ (1978 г.).  Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора.

Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“,  „Произшествие на сляпата улица“ , „Трета след слънцето“ и други.

Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден „Народна република България“ II степен (1964 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1970 г.), звание „Герой на социалистическия труд“ (1974 г.), орден „Георги Димитров“ (1974 г.). Вежинов е и лауреат на „Димитровската награда“ през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите „Втора рота“, „В полето“ и „Бариерата“, а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал „На всеки километър“, но с колектив.

Получава и наградата „Златна роза“ за игрално кино през 1974 г. за „Зарево над Драва“ (колектив),  и през и 1980 г. за филма „Бариерата“ и за телевизионния сериал за „Сами сред вълци“. Многократен носител на „Наградата на София“ и на Националната Вазова награда. Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.