Книжен ъгъл

Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред.

Това не е романтична история. „Анима“ е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните пазят памет, а телата са съхранили ритъма на сезоните.

„Анима“е последната книга от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница“, „Към езерото“ и „Еликсир“. Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възстановява нещо изначално – връзката с животните, с предците, със себе си. Пасторална поема за онова, което сме напът да загубим – и което все още можем да спасим.

Книгата излиза на английски език през 2024 г. и за броени месеци прави впечатление в целия англоезичен свят, става изборът за Книга на годината на четирима съвременни писатели с разпознаваем глас и позиция, журналисти с подчертан интерес към екологията и опазването на чистотата на планетата: Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). 

Междувременно италианската публика посрещна превода на „Анима“, дело на Анна Ловисоло, с огромен интерес, пълни зали и лавина от смислени рецензии и ревюта. В края на 2024 г. Капка беше гост и на култовия румънски фестивал в град Яш FILIT, където разговорът с нея беше съсредоточен около първата книга от четирилогията – „Граница“. А през март 2025 г., по покана на Българския културен център в Лондон, Капка представи „Анима“ в популярната лондонска книжарница Hatchards в разговор, воден от британската журналистка Роузи Голдсмит.

Капка Касабова (1973) пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейната територия са междите, пресичанията, последиците. Сърцевината на нейното творчество е импулсът да осъществи смислена среща с места и хора. Последното десетилетие посвещава на книги, които постепенно оформят корпуса на една балканска четирилогия с неповторима литературна форма. В писането си Капка оплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология, като изследва родовата памет, човека, природата и геополитическите процеси в конкретен регион от южните Балкани.

Балканската ѝ поредица започва с „Граница“(2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика, изучавана е в университети, носител е на множество британски и европейски награди, включително наградата на Британската академия и френската награда за пътеписна литература Никола Бувие. „Към езерото“(2020) е втората книга от четирилогията – едновременно лично пътуване и размисъл върху паметта, противопоставянето и помирението. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Печели наградата за най-добра чуждестранна книга на годината във Франция. Следват „Еликсир“(2023) и „Анима“(2024), които изследват симбиотичния свят на хора, растения, животни и природа и търсят пътища към колективното изцеление.
Капка е родена в София. През 1992 г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, където тя завършва френска, а по-късно и английска литература и творческо писане, а английският език постепенно се превръща в основния ѝ литературен език. На български са издадени още автобиографичните романи Улица без име и Дванайсет минути любов: история с танго, както и романите Вила Пасифика и Любов в земята на Мидас. Балканската четирилогия постепенно се превежда на множество европейски и други езици.

От 2005 г. Капка живее в Шотландия. През 2026 г. се очаква да излезе първата ѝ книга чието действие се развива в Шотландия, продължавайки големите теми на балканската четирилогия – за земята и хората. „Анима“ни връща към живота на последните подвижни пастири в Пирин – хора, които не просто оцеляват, а съхраняват знание, останало извън времето. Това е книга за борбата и хармонията между човека и природата, за границите – физически и вътрешни, за последните живи нишки в тъканта на един свят, който не бива да загине. „Анима“ни дава надежда, че има път назад към живота в хармония с природата. Защото – ако не друго – нашият модел на експлоатация и унищожение не е устойчив. Изборът е прост: или съхраняваме екологията, или загиваме.

През декември 2023 г. ЮНЕСКО включи трансхуманса в своя Представителен списък на нематериалното културно наследство. Тази практика е призната в няколко държави, включително Албания, Андора, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания. Трансхумансът представлява сезонно придвижване на хора и техните стада между различни географски и климатични зони. Тази традиция включва не само самото придвижване, но и свързаните с него социални практики, обреди и знания, предавани от поколение на поколение. Признаването на трансхуманса от ЮНЕСКО подчертава неговото значение като жива традиция, която допринася за културното многообразие и устойчивото развитие на общностите, които я практикуват. Книгата на Касабова разказва за тези процеси през гледната точка на едни от последните оцелели подвижни пастири.