Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 юни - 10 юни

1. Мери Хигинс Кларк, Алафеър Бърк. Близнаците. Бард

2. Симеон Идакиев. Тайните на Мачу Пикчу, Йети и гигантите на Тула. Вакон

3. Джон Бърджър. Към сватбата. Лист

 

4. Стойне Василев. Умни пари. Сиела

5. Джани Родари. Невидимият Тонино. Пан

 

Продължава...

„Елементарните частици“ - безмилостно саркастична и провокативна дисекция на съвременното общество

„Колибри“ преиздава едно от знаковите произведения на Мишел Уелбек, с което поставя начало на цяла авторова поредица

Международен литературен феномен, „Елементарните частици“ (превод Красимир Петров) е впечатляващо оригинален роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на съвременния човек.

Бруно и Мишел са полубратя, изоставени от майка си, безрезервна привърженичка на дрогирания свят и свободната любов на 60-те години. Всеки от тях е жертва на детството си - Бруно се е превърнал в необуздан хедонист, а Мишел е емоционално опустошен, но блестящ молекулярен биолог, изцяло потънал в самотата на работата си. На всеки от тях в крайна сметка се предлага последен шанс за спасение, а това, което произтича от техните падения, е брилянтно язвителна и непредсказуема история.

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Уелбек е носител на редица авторитетни литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Безмилостно саркастична и провокативна дисекция на съвременното общество, романът „Елементарните частици“ (1998) е една от творбите, които носят на Уелбек световна известност. Още с излизането си той разпалва противоречиви страсти и реакции, а някои критици го определят като „нихилистична класика“. Следва откъс. 

1 юли 1998 година се падаше в сряда. Ето защо Джерзински съвсем непринудено, въпреки необичайния характер на това, което му предстоеше, организира почерпката по случай напускането си във вторник вечерта. Хладилникът марка „Бранд“, приклекнал под тежестта на контейнерите с ембриони, пое в утробата си и бутилките шампанско; по принцип той служеше за съхранение на обичайните химикали.
Четири бутилки за петнайсет души бяха необходимият минимум. Впрочем всичко беше на минимума: интересите, които ги свързваха, бяха повърхностни; една непредпазливо изречена дума, един поглед накриво и току-виж, компанията се разпаднала, всеки щеше да хукне към колата си. Намираха се в облицовано с бели плочки сутеренно помещение с климатик и плакати на германски езера по стените. Никой не предложи да се снимат. Постъпилият в началото на годината млад изследовател с брада и глуповат вид си тръгна само след няколко минути, оправдавайки се, че имал проблеми с гаража. Сътрапезниците постепенно започнаха да се чувстват все по-неловко; не след дълго идваше сезонът на отпуските. Едни щяха да се приберат по домовете си,

Продължава...

Речник на добрите обноски за малки и пораснали деца

 

Френският автор и илюстратор Филип Жалбер посочва основните правила по учтивост

Какво трябва да кажем, когато искаме нещо? А какво трябва да направим, когато кихаме? Популярният френски автор и илюстратор Филип Жалбер представя своеобразен първи урок по вежливост и любезност. С лекота, хумор и намигване към възрастните „Речник на добрите обноски“, издаван от „Ентусиаст“, запознава децата с най-важните маниери в поведението им сред обществото. 

Филип Жалбер е успешен автор и илюстратор с над двайсетгодишен опит в сферата на детското книгоиздаване. Междувременно той изготвя дизайни на плакати, организира изложби и преподава във Факултета по приложни изкуства в университета в Тулуза. През 2010 г., вдъхновен от работата си, създава канала „La récré des ptits loups“ за детски песни и документални филми.

В първото заглавие от необикновената му поредицата със забавни речници авторът показва кои са добрите обноски, като ги съчетава със закачливи илюстрации: винаги казваме „здравей“ и „довиждане“; преди да направим нещо, молим за позволение; дъвчем храната си със затворена уста; винаги връщаме това, което сме взели назаем; не се намесваме в чужди работи и др.

Подходящ за най-малките, за деца в предучилищна възраст, както и за някои възрастни, позабравили правилата на общуването, този речник посочва, че добрите маниери са неразделна част от ежедневието на всеки човек – у дома, в училище, на гости или на улицата. Необходимо е само да си го припомняме.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 май - 3 юни

1.Фредрик Бакман. Моите приятели. Сиела

2. Исабел Алиенде. Името ми е Емилия дел Валие. Колибри

3.Капка Касабова. Анима. ICU

 

4.Даниъл Либерман, Майкъл Лонг. Ненаситната молекула на желанието. Скайпринт

5. Марио Варгас Льоса. Корабът на децата. Лист

 

Продължава...

Откъс: „Мисли ясно“ - как да вземаме по-умни решения всеки ден

В тази книга Шейн Периш предлага инструментите, от които се нуждаете, за да разпознавате ситуациите с потенциал да променят посоката на живота ви и да действате разсъдливо в ключовите мигове между появата на дразнител и вашата реакция спрямо него. 

 

Тъжната истина е, че повечето от нас действат на автопилот и ако не се противопоставим на нашите зададени поведенчески настройки, губим контрол над живота си.

Бивш служител на специалните служби на САЩ, сега Шейн Периш води подкаст и пише по темите за менталните модели, комбинативното мислене, методи за решаване на проблеми и др. Блогът му Farnam Street (www.fs.blog) има над 600 000 абонати, а от професионалните му съвети се възползват изпълнителни директори, спортисти, треньори и предприемачи. 
Шейн Периш пише статии за водещи световни медии като „New York Times“, „The Wall Street Journal“, „Huffington Post“ и „The Economist“. Книгата му „Мисли ясно“ (Хермес, превод Даниел Пенев) се превръща с международен бестселър и е препоръчвана от Марк Менсън, Джеймс Клиър и Райън Холидей.
Един от факторите с най-силно влияние върху личния и професионалния ви живот е умението да мислите ясно. Може да смятате, че притежавате тази способност, но най-вероятно, когато сте под напрежение, изобщо не мислите. А следващите ви действия неизбежно ви отдалечават от резултатите, които се надявате да постигнете.
Съчетавайки разнообразни истории и мисловни модели, Шейн Периш поднася липсващата връзка между поведенческата наука и реалния живот. В това безценно ръководство той предлага стратегии да вземате възможно най-добрите решения, да си осигурите конкурентно предимство и да живеете по-осъзнато. Следва откъс.

Силата на ясната мисъл в наглед най-обикновени ситуации

Онова, което се случва в наглед обикновени моменти, определя бъдещето ни.
Научени сме да се фокусираме върху големите решения вместо върху моментите, в които дори не си даваме сметка, че вземаме решение. Тези обикновени моменти обаче често имат по-голямо значение за успеха ни в сравнение с големите решения, макар че може да ни е трудно да го оценим.
Мислим си, че ако се справим с големите въпроси, всичко друго автоматично ще се нареди. Ако се оженим за правилния човек, бракът ни ще бъде успешен. Ако изберем правилната кариера, ще бъдем щастливи. Ако направим правилната инвестиция, ще забогатеем. В най-добрия случай това разбиране е валидно само отчасти. Може да се оженим за най-прекрасния човек на света, но ако го приемаме за даденост, бракът ни ще се разпадне. Може да изберем най-добрата кариера, но ако не работим усърдно, няма да получим възможности за развитие. Може да намерим перфектната инвестиция, преди да проверим спестовната си сметка и да установим, че няма какво да инвестираме. Дори когато вървим в правилната посока при вземането на най-важните решения, нищо не ни гарантира, че ще постигнем резултатите, които желаем.

Продължава...

Винено-кулинарно приключение из България със „101 отбивки: Вино и храна“

Кои български винени сортове задължително трябва да опитаме, научаваме с новия пътеводител на златното дуо Иван Михалев и Елина Цанкова.
 

След като вдъхновиха множество двойки да пътешестват със „101 отбивки за влюбени“, предизвикаха авантюристите със „101 отбивки: Адреналин“ и помогнаха на хиляди да рестартират сетивата си със „101 отбивки: Презареждане“, Иван Михалев и Елина Цанкова се завръщат с ново феноменално допълнение към любимата на всички пътешественици поредица.
Забележителната „101 отбивки: Вино и храна“ е подарък за романтичните души, които копнеят да открият местата-съкровища на България – и да посрещнат залеза там с чаша вино в ръка в компанията на любим човек. Класният „пътеводител за винолюбители и кулинарни ентусиасти“ е задължителен за всички читатели с изтънчено небце и с дух на пътешественици.
В търсене на най-добрите изби, лозя и винарни и на най-вкусните рецепти за домашни гозби Иван Михалев и Елина Цанкова повеждат читателя на приключение от долините на Струма и Места през Родопите и Тракия до Черноморието, Мизия и обратно към Северозапада.
Защо долината на река Струма е известна като „българската Тоскана“? Какво е „българско прошуто“? Къде е най-голямата винена бъчва в България – с вместимост от 21 347 литра? Коя е най-старата винарска рецепта, оцеляла до наши дни? Кои винени сортове задължително трябва да опитате?
„101 отбивки: Вино и храна“ обединява 101 препоръки за дестинации в 12 маршрута и представя списъци с незабравими забележителности и културни събития. Изданието е допълнено с карти и великолепни цветни фотографии и включва бонус – 50 местни специалитета, които трябва да опитате. 

Продължава...

На околосветско приключение със „Саманта Спинър и Супертайните планове“

Американският писател Ръсел Гинс дебютира у нас с интерактивен роман за деца

Популярният писател и дизайнер на игри Ръсел Гинс кани малките читатели да се впуснат в необикновено пътешествие из най-забележителните места на планетата. „Саманта Спинър и Супертайните планове“ (Ентусиаст, превод Ивайла Пенева) разказва авантюристична история, в която се преплитат мистерии, хумор, екшън и неочаквания обрати. Вълнуващо допълнение са включените любопитни факти, сложни загадки и шифри, а уликите за тяхното разкриване дебнат от всяка страница.

Специализирал се в сферата на пъзелите, песните и образователното забавление, Ръсел Гинс създава десетки издания и игри за деца. Той работи по различни проекти за „Улица Сезам“, Nintendo, Hasbro, НАСА и УНИЦЕФ, като се фокусира върху развлечението и интерактивността. „Саманта Спинър и Супертайните планове“ е дебютният му роман, който се превръща в хит сред подрастващите, а от Kirkus Reviews го определят като „успешен микс от динамична история, впечатляващи факти и невероятни главоблъсканици“.

Животът на Саманта Спинър се преобръща, когато нейният чичо Пол изчезва, без да предупреди никого. След себе си той оставя чек за няколко милиарда долара, цял бейзболен отбор и един ръждясал червен чадър. Момичето започва да го изследва неуморно всеки ден и открива, че това не е обикновена стара вехтория, а свръхсекретна карта на целия свят.

Супертайните планове на чичо Пол изпращат Саманта и малкия ѝ брат Щип до мрежа от подземни тунели, всеки от които води до различна точка на земното кълбо. С помощта на специални влакове, задвижвани чрез магнитна левитация, децата Спинър пътуват до най-големите забележителности в света в опита си да върнат любимия си чичо у дома. По петите им обаче са миризливи бандити, които упорито опитват да се изпречат на пътя им. Но дали ще успеят да ги спрат?

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 май - 27 май

1. Сьорен Свайструп. Игра на криеница. Емас

2. Дейвид Хюстън. Портретът на Борджия. Хермес

3. Валери Перен. Втората смърт на Колет. Изток-Запад

 

4. Антония Апостолова. Болката идва по-късно. Жанет 45

5. Мариахо Илюстрахо. Аз мразя обичам книгите. Фют

 

Продължава...

„Анима“- книга за оцеляването на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа

Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред.

Това не е романтична история. „Анима“ е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните пазят памет, а телата са съхранили ритъма на сезоните.

„Анима“е последната книга от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница“, „Към езерото“ и „Еликсир“. Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възстановява нещо изначално – връзката с животните, с предците, със себе си. Пасторална поема за онова, което сме напът да загубим – и което все още можем да спасим.

Книгата излиза на английски език през 2024 г. и за броени месеци прави впечатление в целия англоезичен свят, става изборът за Книга на годината на четирима съвременни писатели с разпознаваем глас и позиция, журналисти с подчертан интерес към екологията и опазването на чистотата на планетата: Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). 

Междувременно италианската публика посрещна превода на „Анима“, дело на Анна Ловисоло, с огромен интерес, пълни зали и лавина от смислени рецензии и ревюта. В края на 2024 г. Капка беше гост и на култовия румънски фестивал в град Яш FILIT, където разговорът с нея беше съсредоточен около първата книга от четирилогията – „Граница“. А през март 2025 г., по покана на Българския културен център в Лондон, Капка представи „Анима“ в популярната лондонска книжарница Hatchards в разговор, воден от британската журналистка Роузи Голдсмит.

Капка Касабова (1973) пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейната територия са междите, пресичанията, последиците. Сърцевината на нейното творчество е импулсът да осъществи смислена среща с места и хора. Последното десетилетие посвещава на книги, които постепенно оформят корпуса на една балканска четирилогия с неповторима литературна форма. В писането си Капка оплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология, като изследва родовата памет, човека, природата и геополитическите процеси в конкретен регион от южните Балкани.

Балканската ѝ поредица започва с „Граница“(2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика, изучавана е в университети, носител е на множество британски и европейски награди, включително наградата на Британската академия и френската награда за пътеписна литература Никола Бувие. „Към езерото“(2020) е втората книга от четирилогията – едновременно лично пътуване и размисъл върху паметта, противопоставянето и помирението. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Печели наградата за най-добра чуждестранна книга на годината във Франция. Следват „Еликсир“(2023) и „Анима“(2024), които изследват симбиотичния свят на хора, растения, животни и природа и търсят пътища към колективното изцеление.

Продължава...

Откъс: „Гръцката цигуларка“ идва от Нова Зеландия

 

Сорая Лейн разказва историята на талантлива цигуларка, принудена да изостави мечтата и любимия си заради очакванията на семейството си

Сорая Лейн завършва право, но решава, че кариерата на юрист не е за нея и се посвещава на детската си мечта да стане писателка. Авторка е на съвременна дамска проза и на исторически романи. Живее в малка ферма в родната си Нова Зеландия със своя съпруг и двамата им сина. „Италианската балерина“ се появява на пазара през 2022 г. и се превръща в световен бестселър, преведен на 20 езика. Огромен е успехът и на „Кубинската наследница“ и „Гръцката цигуларка“.
    
В „Гръцката цигуларка“ (Хермес, превод Пепа Стоилова) Ела загърбва страстта си към рисуването след трагичната смърт на своя брат и започва работа в галерия в Лондон. Тя изненадващо научава, че баба ѝ е родена в „Домът на надеждата“: място, където в миналото млади неомъжени жени са намирали подслон и приемни семейства за децата си. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Ела намира черно-бяла снимка и пожълтял нотен лист.
Оказва се, че снимката е направена на живописния гръцки остров Скопелос, сгушен в тюркоазените води на Егейско море. За да разбере повече за жената на нея и връзката с обичаната ѝ баба, която вече не е между живите, Ела заминава за Гърция. Там научава сърцераздирателната история на красивата Александра, принудена да изостави не само мечтата си да стане цигуларка, но и своя любим, за да не посрами семейството си.
Ела научава за саможертвата на влюбените и се изправя лице в лице с гръцките си роднини, за които дори не е подозирала. Но дали тяхната история ще ѝ вдъхне смелост да потърси щастието си у дома или пленителната красота на острова ще я накара да остане там завинаги? Следва откъс.

Ела отново седеше зад бюрото, играеше си с химикалката и се взираше в снимката. В нея имаше нещо, което постоянно привличаше вниманието ѝ. Постави я до лаптопа си така, че да бъде обърната към нея. Отново изписа в Гугъл Гърция и прегледа безброй изображения, докато не се изгуби в море от искряща синя вода, което подсили копнежа ѝ да го види със собствените си очи.
От години не си беше позволявала истинска почивка. Беше напът да резервира едно пътуване, когато пандемията връхлетя и преобърна живота на всички, включително и нейния. Оттогава се отдаде на работата си, опитвайки се да възвърне блясъка, който галерията притежаваше преди ограниченията. За щастие, продажбите им останаха високи, като инвеститорите с готовност участваха в онлайн търгове, когато не можеха да видят творбите лично, но сега отново приветстваха клиентите си.
Беше невероятно и тя имаше чувството, че от месеци поддържаше това високо ниво, но също така започна да осъзнава, че нямаше начин да продължи да работи още дълго с това темпо. Не и без да се срине психически или да влоши здравето си.
Една ваканция в Гърция може би ще поправи това...

Продължава...

Исабел Алиенде: „Заобиколена съм от силни жени като Емилия дел Валие, не е нужно да ги измислям“

 

Грандамата на латиноамериканската литература ни поднася завладяващ роман за любов и война, за пътя към преоткриването и себеутвърждаването

„Името ми е Емилия дел Валие“ (Колибри, превод Маня Костова) излиза на български едновременно с изданията в САЩ и в испаноезичния свят. Заглавието намеква за факта, че главната героиня трябва да използва мъжки псевдоними, за да продава романите си и да бъде журналистка в своето време, пише в. „Ла Вангуардия“. Епоха, която е кървавата гражданска война в Чили от края на XIX век. "Реших да се съсредоточа върху гражданската война, която се води в Чили през 1891 г., защото тя има много паралели с това, което се случва по-късно през 1973 г. И в двата случая един прогресивен президент искаше да направи големи промени, за да приобщи повече хора. Да направи фундаментални промени - в първия случай - Хосе Мануел Балмаседа, а във втория - Салвадор Алиенде. „В първия случай въоръжените сили бяха разделени и се стигна до кървава гражданска война. Във втория случай те преминаха на страната на опозицията, имаше военен преврат и имахме 17 години диктатура. И в двата случая президентът предпочете самоубийството пред изгнанието. Те са много героични фигури", казва Исабел Алиенде.

И допълва, че в живота си е заобиколена от толкова силни жени като Емилия дел Валие. "Имам фондация, която работи основно с жени в определени области, които в момента са много конфликтни в САЩ: репродуктивните права и имигрантите. И това са жени, които са на фронтовата линия, рискуват много, понякога са арестувани, влизат в затвора. Аз съм заобиколена от жени като Емилия, не е нужно да ги измислям".

Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде. Годината е 1866-а. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов.

Родена в Перу и израснала в Чили, Исабел Алиенде е писателка, феминистка и филантроп. Тя е сред най-четените автори в света, с продадени над 80 милиона екземпляра от книгите ѝ, преведени на 42 езика. Автор е на редица високо оценени от критиката бестселъри, в това число „Вятърът знае името ми“, „Виолета“, „Цвят продълговат в морето“, „Къщата на духовете“, „За любовта и сянката“, „Ева Луна“ и „Паула“. У нас е издадено и вълнуващото есе „На жените с обич”, страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.

Алиенде посвещава голяма част от времето си на каузи в защита на правата на човека. Има 15 почетни докторски степени, приета е в калифорнийската Зала на славата и е носител на Наградата за цялостно творчество на американския ПЕН клуб и наградата за цялостно творчество „Анисфийлд-Улф“. През 2014 г. Барак Обама я удостоява с Президентски медал на свободата, най-високото гражданско отличие в САЩ, а през 2018 г. получава Медал за изключителен принос към американската литература на Националната книжна фондация. Следва откъс.

В деня, в който навърших седем години – 14 април 1873 г. – майка ми, Моли Уолш, ме издокара с неделни дрехи и ме заведе на Площада на Обединението да ме снимат; на тази единствена снимка от моето детство стоя изправена до арфа с ужасеното изражение на човек, когото ще бесят – обяснението е просто: стоях доста дълго срещу някаква черна кутия, без да дишам, а накрая ненадейна светкавица ме стресна и заслепи. Нека поясня веднага – не свиря на никакъв инструмент, арфата беше просто един от прашасалите театрални аксесоари в студиото, редом с няколко колони от папиемаше, китайски вази и балсамиран кон. Фотографът – дребно, мустакато човече с холандски произход, се прехранваше със занаята си от времето на златната треска. В онези времена миньорите, които слизали от планината, за да занесат добитите златни люспички в банките на Сан Франсиско, се снимали и изпращали портретите си на своите почти напълно изтрили се от паметта им семейства. По-късно от златото останал само спомен, а клиенти на студиото, превърнали се във важни особи, позирали за потомството. Ние с мама не бяхме от тях, но нейният замисъл също касаеше потомците. Заради принципа, а не от нужда, мама се пазари за цената. Доколкото ми е известно, никога не е купувала нищо, без, просто за удоволствие, да не се спазари за отстъпка.

Продължава...

Убийствена „Игра на криеница“ в новия трилър на Сьорен Свайструп

Авторът на „Кестеновия човек“ се завръща със следващото пристрастяващо, зловещо разследване на Хес и Тулин, а българският превод е първи в света

Звездата на датчанина Сьорен Свайструп отдавна е изгряла – той е създателят и главен сценарист на „Убийството“, най-успешният скандинавски сериал на всички времена. Излъчван в над сто държави, включително у нас, предизвиква небивал фурор във Великобритания и САЩ, а американците заснемат римейк. „Лос Анджелис Таймс“ дори сравнява сериала с култовия „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч. Наградите също не закъсняват – за сериала Свайструп получава „БАФТА“ и международна „Еми“, наред с много други.

Насред успешната си кариера в писането за екрана, Сьорен се обръща към прозата и резултатът е „Кестеновия човек“. У нас излиза като част от емблематичната скандинавска селекция на издателство „Емас“, наред с майсторите Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир. От издаването си през вече далечната 2018-а романът зае мястото си като един от еталоните в жанра и като любимо заглавие на милиони читатели по света, в това число и на българските. Междувременно трилърът се превърна и в супер успешен сериал на платформата „Нетфликс“, като самият Свайструп адаптира сценария и заведе продукцията. Сега, след години чакане, дойде и новата му книга – „Игра на криеница“, следващото разследване на познатите ни Хес и Тулин. И благодарение на българските издатели родните читатели ще са първите в света, които имат възможността да я прочетат - в превода на Ева Кънева!

За „Игра на криеница“

Едно, две, три – убиец те следи.
Четири, пет, шест – как ще спиш нощес?

Един убиец преправя детски броилки, за да подсказва на жертвите си колко им остава. Когато стигне до десет, вече е при тях. И този път датският сценарист и писател Сьорен Свайструп използва нещо невинно и детско, което в интерпретацията на убиеца придобива зловещ смисъл. В първия му роман „Кестеновия човек“ убиецът се „подписва“ с човечета, изработени от кестени. Във втория убиецът изпраща стихчета с числата до десет, сякаш играе на криеница с жертвите си. Така познатите и любими рими на децата са заменени с вулгарни, плод на въображението на един болен ум. Едно болно съзнание превръща криеницата – една от най-разпространените и най-любимите детски игри – в средство, с което да всява ужас в жертвите, насила превърнати в участници в една извратена игра. Сьорен Свайструп отново ни припомня, че човешката жестокост често се корени в травмите от детството, и ни доказва какъв майстор е на динамичния сюжет и неочакваните обрати. Следва откъс.

Метровлакът спря. В претъпкания вагон Силие Томсен усети натиска на телата зад гърба си. Вратите се плъзнаха встрани. С бясно думкащо сърце, стиснала здраво в ръка мобилния си телефон, тя побърза да слезе на перона. Сигналът за „свободно“ се смеси с околната глъч и с грохота на мотриса, която пристигаше на отсрещния перон. Силие се придвижваше бързо през навалицата, без да се обръща. Беше час пик. Ако онзи психопат е пътувал в „нейния“ влак, не бива да губи и секунда. По ескалатора се провираше между хората. Горе, на улицата, почувства леко облекчение заради възможността да се скрие в зимния сумрак, който я посрещна с мокър сняг. По булеварда в предградието шареха автомобилни фарове, а гумите разплискваха калните локви по пътното платно. Силие се спусна тичешком към автобусната спирка отдясно. „Нейният“ номер вече спираше до бордюра. Тя хукна още по-бързо, но автобусът потегли бавно под носа ѝ. Спря запъхтяна. Преди да усети разочарованието и гнева с пълна сила, мобилният телефон извибрира в ръката ѝ. Макар да не се съмняваше кой е, погледна изплашено екрана.
„Шест, шест, шест. Как ще спиш нощес?“

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 май - 20 май

 

1. Стив Кавана. Свидетел №8. Обсидиан

2. Харлан Коубън. Пак си помисли. Колибри

3. Софи Боне. Тайни в Прованс. Хермес

 

4. Лоис Остин-Лий. Невероятното престъпление. Еднорог

5. Николай Райнов. Самодивско царство. Български приказки том 1. Миранда

Продължава...