Книжарница Книжен ъгъл

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 януари - 20 януари

20.1.26

1. Антъни Хоровиц. Убийства с продължение. Еднорог

2. Сорая Лейн. Сапфирената корона. Хермес

3. Васил Попов. Лехуса. Колибри

4. Джон Бойн. Вода. Лабиринт

5. Люк Пиърсън. Хилда и Съчко. Да събудиш Мразовей. Пурко

Продължава...

Откъс: „Свободна“ - Леа Ипи за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион

„Тази книга е писана предимно в един килер в Берлин по време на пандемията Ковид 19. Той се оказа идеалното място за криене от децата (моите собствени), които трябваше да обучавам вкъщи, и за размисъл върху думите на баба ми: „Когато е трудно да видиш ясно бъдещето, трябва да помислиш какво можеш да научиш от миналото“.

Нашумялата мемоарна книга на Леа Ипи „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ (Колибри, превод Паулина Мичева) е един от най-смислените текстове, родени „от отломките на комунизма“. Заглавието е иронично, доколкото иронията е способ за оцеляване в мрачни времена.

По думите на авторката първоначално замисленият от нея философски труд, изследващ родството в идеите за свободата в либералната и социалистическата традиция, в процеса на писане променя облика си. Обяснението за този завой е просто - в процеса на писане идеите се превръщат в хора. Крайният резултат е отрезвителен разказ с дух на изповед за семейството, съзряването, личната чувствителност, обществената отговорност. За политическото пробуждане и за парадоксите на свободата.

„Изумителни и дълбоко отекващи мемоари за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион на 20 век… Това, което ги прави незабравими, е, че виждаме този свят през очите на дете… Книга за човечността, за объркването и чудесата на детството. Леа Ипи създава магия“, пише Лора Хакет в „Сънди Таймс“. „Свободна“ на Леа Ипи е първата книга след „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, която съм препоръчала настоятелно на семейството, приятелите и колегите си. Завладяващи мемоари и проникновени разсъждения за това какво означава да бъдеш свободен“, според Рут Скър, „Спектейтър“.

Родена през 1979 г. в албанската столица Тирана, днес Леа Ипи е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика. Учила е философия и литература в Римския университет „Сапиенца“, има докторска степен от Европейския университетски институт. През 2022 г. британското списание „Проспект“ я обявява за един от десетте най-големи мислители в света, а „Франкфуртер Алгемайне Цаутинг“ - за една от най-важните фигури на съвременната култура.

Трудовете ѝ са отличени с множество награди, включително „Брайън Бари“ на Британската академия за високи постижения в областта на политическите науки. Книгата ѝ „Свободна“ (2021) печели наградата „Ондатджи“, наградата за първа биография „Слайтли Фоксед“ и е мемоар на годината на „Сънди Таймс“, „Гардиън“, „Ню Йоркър“, „Файненшъл Таймс“ и др. Номинирана е за наградата „Бейли Гифорд“ за 2021 г. и за награда „Коста“. „И все пак, въпреки всички ограничения, ние никога не губим вътрешната си свобода: свободата да правим това, което е правилно.“ Следва откъс.

СТАЛИН

Никога не си бях задавала въпроси за значението на свободата преди деня, в който прегърнах Сталин. Отблизо той беше много по-висок, отколкото очаквах. Учителката ни Нора казваше, че империалистите и ревизионистите обичат да изтъкват колко нисък е бил Сталин. Всъщност не е бил толкова нисък, колкото Луи XIV, за чийто ръст те – странно – никога не повдигали въпроса. Във всеки случай, добавяше учителката сериозно, фокусирането върху външния вид, а не върху наистина значимите неща, е типична империалистическа грешка. Сталин е великан и делата му са много по-важни от физиката му.

Нещото, което прави Сталин наистина специален, обясни ни един ден Нора, е, че той се усмихва с очите си. Можете ли да повярвате? Да се усмихваш с очите

си? Така е, защото дружелюбните мустаци, красящи лицето му, закриват устните му и ако се съсредоточите само върху тях, никога няма да разберете дали Сталин

се усмихва, или прави нещо друго. Но щом погледнете очите му – пронизващи, интелигентни и кафяви, веднага разбирате. Сталин се усмихва. Някои хора не могат да ви погледнат в очите. Явно имат какво да крият. Сталин ви гледа открито и ако е в настроение или ако се държите добре, очите му ви се усмихват. Винаги носел невзрачно палто и обикновени кафяви обувки и обичал да поставя дясната си ръка под левия ревер на палтото си, сякаш докосва сърцето си. А лявата ръка често държал в джоба си.

Продължава...

Какъв е „Светът нощем“?

Английският писател Бен Лъруил разкрива магията на природата под звездното небе

Какво се случва на нашата планета, когато приключи денят? Какви чудеса крие тя и как те я променят? Животните все още ли припкат наоколо? А хората все още ли работят? Новата книга „Светът нощем“ от Бен Лъруил (Ентусиаст, превод Катя Перчинкова) дава отговор на тези и още много въпроси с невероятни факти за Земята и поведението на нейните обитатели. С пъстрите илюстрации на Паула Босио това издание представя подробно живота след залез и разглежда редица природни процеси, за които малките читатели дори не подозират.

Освен писател Бен Лъруил е и неуморим пътешественик. Неговите интереси включват природата, дивите животни, пътуванията по суша, историята и музиката. След три десетилетия на непрестанни приключения по света той решава да сподели историите на необикновените места, които посещава.

Автор е на над двайсет издания за деца и е награждаван четири пъти от British Guild of Travel Writers. Негови текстове са публикувани в National Geographic Traveller, Time Out, The Sunday Times, The Daily Telegraph и The Guardian.

„Светът нощем“ е задълбоченото изследване на Лъруил за всички любопитни неща, които настъпват на Земята, щом Слънцето се скрие. Авторът отвежда децата по най-различни пътища с животните, които под прикритието на тъмнината понякога предприемат и опасни пътешествия, като бебетата костенурки вечер и глобалната миграция на брадатите свине. Разглежда нощните растения, които са еволюирали, за да цъфтят само на лунна светлина, и дивите гъби, които зависят от своята суперсила да светят в тъмното, за да оцелеят.

Малките читатели ще научат още и за месечните фази на Луната, за звездите и съзвездията, за слънчевите затъмнения, за дългите полярни зими, за съня и защо той е важен, както и кои хора вършат неотложна работа, когато другите си лягат. Със своята богата информация и впечатляващи илюстрации тази книга поглежда отвъд тъмнината на нощта и разгръща един напълно нов свят, изпълнен с живот, тайни и неподозирана красота.

Продължава...

Джулиан Барнс за „Отпътуване“: Това ще е последната ми книга

Роман за любовта, за срещите и разделите, които съпътстват живота ни, както и за изменчивата природа на човешката памет

„Отпътуване“ (Обсидиан, превод Надежда Розова) разказва историята на Стивън и Джийн, които се влюбват, когато са млади, разделят се и отново се влюбват след десетилетия. Това е и историята на един стар Джак Ръсел териер, блажено несъзнаващ своята смъртност. Както и игрив размисъл за преживяванията ни, които избледняват, превръщат се в истории, а после в спомени. Важно ли е дали това, което помним, наистина се е случило точно така? Или е по-важно, че е било достатъчно значимо, за да не го забравим?

Забележителна със своята интелектуална изтънченост и игра между знание и емоция, последната книга на големия английски писател е посветена на единствените неща, които наистина имат значение: как намираме щастие в този живот и кога идва моментът да кажем „сбогом“. „Знам, че много скоро ще съществувам само като лавица с книги, плюс някакви биографични истории. Животът не е трагедия с щастлив край, каквото и да обещава религията; той е по-скоро фарс с трагичен финал или в най-добрия случай – лековата комедия с тъжен край. Или според старата формулировка е комедия за онези, които мислят, и трагедия за онези, които чувстват.“

Джулиан Барнс е един от най-прочутите съвременни британски писатели. Роден е на 19 януари 1946 г. в Лестър, Англия. Завършва филология в Оксфорд. След това три години работи като лексикограф за Оксфордския речник. Бил е литературен редактор и критик за „Ню Стейтсман“ и „Обзървър“. Барнс е получавал различни награди и отличия за своето творчество, сред които „Букър“ през 2011 г. за „Предчувствие за край“. Номинация за „Букър“ имат още три негови романа. Сред другите му отличия са мемориалната награда „Джефри Фейбър“ („Папагалът на Флобер“, 1985 г.), френската награда Prix Médicis („Папагалът на Флобер“, 1986 г.), „Гутенберг“ (1987 г.) и италианската „Гринцане Кавур“ (1988 г). Носител е на френския Орден за изкуство и литература. През 2011 г. е отличен с литературната награда „Дейвид Коен“. Тя се дава на две години за цялостно творчество на англоезичен писател. През 2017 г. френският президент връчва на Барнс Ордена на Почетния легион. Удостоен е с наградата „Йерусалим“ през 2021 г. Същата година получава и наградата „Ясная поляна“ за „Няма нищо страшно“. Следва откъс.

Естествено, Стивън и Джийн заминаха на меден месец, прекосиха с кола Франция и Италия до места, които вече бяха посещавали с някой друг. Вероятно допълнително усложнение, помислих си. Дали двамата разговаряха свободно за тези „други“ хора, докато се разхождат по Английската алея в Ница или гледат Наклонената кула в Пиза? Не би трябвало да им е трудно, защото въпросните бивши се бяха оказали губещата страна, а Стивън и Джийн бяха победителите. Само че искрените разговори за бивши любовници (и съпрузи) невинаги се получават, докато човек се опитва да им придаде нужната тежест в живота си, като същевременно подчертае, че тяхната главна функция, естествено, е да бъдат невинни и нехайни предшественици на славното настояще. Наглед твърде лесно, нали? Дори „простото“ любопитство към предишните връзки на партньора ви може да породи ревност. Да, вие сте спечелили, така да се каже, но в този конкретен случай нищо неподозиращият ви „съперник“ е прекарал месеци или години в разцвета на живота си с вашия човек, когото вие сте спечелили сега, когато и двамата сте почти в пенсионна възраст. Според мен всяка наситена с емоции ситуация лесно може да се превърне в своя антипод. Освен това, докато си представях как те пътуват на юг – Лион, Ница, Чинкуе Тере, Тоскана и после отново на север, се чудех дали не изпитвам някаква завист и дори ревност. Би било голяма ирония, нали? Но пък защо емоционалният живот трябва да става по-ясен и разбираем само защото остаряваме? По-късните години могат да ни поставят пред нови изпитания, които да ни съсипят. Никога не съм вярвал във ведрото спокойствие на старостта – това винаги ми се е струвало някаква измислица, целяща да направи възрастните по-симпатични, а останалите – по-самодоволни.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 януари - 13 януари

13.1.26

1. Джон Гришам. Вдовицата. Обсидиан

2. Мария Трегър. Музата на Пикасо. Ентусиаст

3. Ерих Мария Ремарк. Нощ в Лисабон. Фама 1

4. Франц Кафка. Метаморфозата и други разкази. Сиела

5. Петя Кокудева. Мадам Мрън. Жанет 45

Продължава...

Откъс: Коя е „Голямата игра“?

Панорамен роман за приятелството, технологиите, екологичния колапс и последната дива територия на планетата – океана. Автор е Ричард Пауърс, една от най-значимите и разпознаваеми фигури на съвременната американска литература

„Голямата игра” (Колибри, превод Елка Виденова) е като сигнален буй в размътеното море на нашето настояще – тревожен и красив роман за онова, което предстои, и за това, което все още можем да спасим.
Четири живота се преплитат в разказ за бъдещето на Земята, красотата на морето и крехкостта на човешките връзки. Момиче открива себе си под водата. Младо момче търси опора в думите и философията. Художничка се опитва да улови света чрез отпадъците му. Учен постига съдбоносен пробив в изкуствения интелект, който може да промени самия смисъл на живота. Съдбите им се пресичат на малък остров насред Тихия океан – място, където се сблъскват природата, историята и утопията. Остров Макатея е избран за старта на грандиозен проект: автономни, плаващи градове в открито море. Но първо местните жители трябва да гласуват – да отворят ли вратите към бъдещето, или да защитят своя свят от ново посегателство? Философски и дълбоко човешки, „Голямата игра“ е роман архипелаг: портрет на тройно приятелство, киберпънк трилър, екологичен епос и постколониална алегория в едно.
Ричард Пауърс е роден през 1957 г. Заради първия си роман - „Трима селяни тръгнали на танци“ (1985), е цитиран от престижното списание „Ескуайър“ като един от тримата най-значими автори на десетилетието (другите двама са Мартин Еймис и Дон ДеЛило). Пауърс е написал десетина други книги, включително „Времето, когато пеем“, избрана за най-добра книга на 2003 г. от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“, и „Ехото отеква“, увенчана с Националната награда за най-добра книга. „Дървесна история“ е неговият 12-и роман, смятан от мнозина за шедьовър и за „една от най-добрите книги, писани някога.“ Отличен с награда Пулицър за художествена литература (2019), с Голямата награда за американска литература (2018) и с награда Уилям Дийн Хауърс, „Дървесна история“ влиза в краткия списък на номинациите за наградата „Ман Букър“ през 2018 г. и повече от година е в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.
На свой ред селектиран в краткия списък на наградата „Ман Букър“ през 2021 година, „Недоумение“ е дълбоко емоционален роман, изтъкан от въпроси, който позволява да надникнем отвъд видимото към смисъла на живота и мястото ни във Вселената. Ричард Пауърс рисува обезпокоителен портрет на един разпадащ се свят, в който екологичната катастрофа е неизбежна, а демокрацията се сгромолясва. Следва откъс.

СТРАДАМ ОТ ТОВА, което ние, компютърджиите, наричаме латентност. Оттеглям се в миналото, както правеше майка ми през последните си години. Не твърдя, че проклятието непременно се предава по наследство, но понякога се случва. Кой знае, може би и майка ми го е носела. Може би зад фаталната злополука се крие недиагностицирана болест.
Колкото по-замъглени стават последните месеци и години, толкова по-отчетливо се открояват основополагащите събития от детството ми. Затворя ли очи, виждам първата си стая под покрива на замъка в Евънстън. Детайлите изпъкват по-ясно, отколкото би трябвало да позволява паметта: малко бюро, затрупано с пластмасови акули и манти. Рафт с книги за морските дълбини. Кръгъл аквариум, пълен с гупи и хелери. Дрешник, задръстен с маски за гмуркане, шнорхели, изсушени ракообразни, парчета корал и вкаменелости на риби от девона, купени от магазина за сувенири към океанографския комплекс „Шед“.

Продължава...

Откъс: „Страшни нощи“ след „Мръсни дни“

Лют нрав и спиращ дъха хумор ни отвеждат обратно на границата между Белоград и Черноград в романа на Геновева Димова

След като романът „Мръсни дни“ излезе като част от каталога на едно от най-големите фентъзи издателства в световен мащаб TOR и потопи родни и чуждестранни читатели в богатата митология на славянския фолклор, е време Геновева Димова да се завърне с огненото му продължение – „Страшни нощи“.
С него българката, която стана част от най-обещаващите млади гласове на фентъзи жанра, завършва дуологията „Вещерски регистър на чудовищата“ и поднася втора доза омайна отвара със запазените си съставки: майсторски стил, хаплив хумор и спираща дъха мистерия.
Черноград и Белоград отново отварят врати за почитателите на ужасяващо примамливите фентъзи приключения в духа на Тери Пратчет, Лий Бардуго и Катрин Арден. Отвъд Стената няма безопасни места. Само „Мръсни дни“ и още по-„Страшни нощи“.
Вещицата Косара най-сетне успя да възвърне сянката си, a с нея магията и мястото си в Черноград… Е, и да се сдобие с още единадесет сенки на убити вещици, които я превръщат в една от най-могъщите магьосници отвъд Стената. Но и бавно я докарват до полуда, задушавайки мислите ѝ с неподчинението си.
Косара е убедена, че просто иска да се върне към стария си живот. За тази цел тя трябва наистина да повярва, че Змеят веднъж завинаги е изчезнал от живота ѝ, затворен в Стената. Ала нещо ѝ подсказва, че истината далеч не е толкова приятна.
Поредица от странни събития, сред които убита вещица с две сенки, сковаващ студ в средата на юни и меко казано объркващ инцидент с ято кокошки, ще отведе Косара към Белоград по стъпките на нова мистерия.
В другия ѝ край я очаква не кой да е, а полицаят Асен Бахаров, който е започнал свое собствено разследване – въпреки заповедите на началниците си. Имат ли връзка убийствата от двете страни на Стената? И защо червената нишка между всички улики се оказва контрабандистът Константин Караиванов – престъпник, с когото Асен има сметки за уреждане?
Косара усеща как миналото се е втренчило в нея с огромните си жестоки очи. И когато крехката граница между световете започва да се пропуква и нашествие от кикимори и караконджули се появява не през Мръсните дни, а през юни, младата вещица осъзнава, че нещо сериозно се е объркало. И че вината за всичко това може би е нейна.
Геновева Димова разгръща мащаба на епичната си история с още по-дръзки сюжетни обрати, чудовищен хумор и несравнима атмосфера. Вдъхновена от духа, историята и раните на Източна Европа, „Страшни нощи“ е фентъзи наслада от най-висок ранг, която читателите няма да могат до оставят от здрач до зазоряване.
Изненадваща, уверена, иронична и провокативна, „Вещерски регистър на чудовищата“ е точната поредица с лют нрав, която да ви връхлети в началото на 2026 г. Следва откъс.

Тъкмо минаваше полунощ и ударите откъм часовниковата кула още отекваха из празните улици, докато Косара бързаше по тъмната пресечка. Миришеше на изгорели въглища и предстоящ снеговалеж и ако не знаеше, че е последната седмица на пролетта, тя би повярвала, че е декември. Върховете на ушите ѝ щипеха от студа.
Най-накрая стигна целта си – внушителен салон на главната улица. Косара беше свикнала да вижда големите му прозорци осветени и приканващи, с дръпнати кадифени завеси, разкриващи уюта вътре. Тази нощ помещението беше тъмно. На скърцащи вериги над вратата се полюшваше табела: „Вещерски покой“.

Продължава...

Роман за любовта, истината и силата на историите

Емили Хенри представя „Този велик, необятен, прекрасен живот“ - книга, която връща вярата в живота

Любимата на читателите Емили Хенри се завръща с нов завладяващ роман – „Този велик, необятен, прекрасен живот“ (Софтпрес, превод Яна Парашикова) – история за предопределеността и избора, за наследения път и личните пътешествия, за силата на любовта и заразителната красота на оптимизма. Това е роман, който те кара да се усмихваш, докато тихо ти напомня защо животът – с всичките си противоречия – е наистина велик, необятен и прекрасен.

Читателите по света толкова силно се влюбиха в новата история на Емили Хенри, че не е случайно, че спечели в категория „Романтика“ на тазгодишните Goodreads Choice Awards 2025.

Казват, че всяка история има три версии – твоята, моята и истината. Но кой има правото да разкаже истината, когато двама писатели се съревновават за една и съща история?

Алис Скот е непоправима оптимистка и писателка, която все още мечтае за своя голям пробив. Хейдън Андерсън е мрачен, брилянтен и носител на „Пулицър“ за биография. Напълно неочаквано и съвсем нежелано двамата се озовават на остров Литъл Кресънт с една обща мисия: да напишат биографията на Маргарет Айвс – мистериозна наследница на едно от най-известните и скандални семейства на XX век и доскорошна любимка на медиите, изчезнала от публичния живот.

Маргарет предлага необичаен залог – едномесечен пробен срок, след който ще избере кой от двамата да разкаже живота ѝ. Условието обаче е необичайно: тя споделя различни части от историята си с Алис и Хейдън поотделно, а те нямат право да ги обсъждат помежду си. Докато истината се разплита на фрагменти, между двамата писатели започва да пулсира неочакван и напълно неуместен копнеж.

Точно като историята на Маргарет, и тяхната собствена може да се превърне в мистерия, трагедия или балада за любов. Всичко зависи от това кой я разказва.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 24 декември - 6 януари

6.1.26

1. Класически коледни истории 2. Ера

2. Том Егеланд. 666. Персей

3. Дейва Собел. Елементите на Мария Кюри. Ентусиаст

4. Питър Франкопан. Пътищата на коприната. Сиела

5. Питер Холейноне (адаптация). Легендата за Робин Худ. Миранда

Продължава...

Писмо от „Сиела“: Очаквайте популярни български имена и световни феномени през 2026 г.

С над 200 нови заглавия, повече от 100 книжни премиери и срещи с читатели в София и страната, две Алеи на книгата, два панаира на книгата и първото по рода си Dark & Spicy Party в България – така издателство „Сиела“ изпрати своята 2025 г.

2025 г. беше година на силни истории, смели пътувания и литература като утеха и пазител на читателското сърце. Прелитахме между жанрове и светове, но винаги се намирахме там, където има нужда от истории – от епични бури със световни бестселъри като „Буря от оникс“ от Ребека Ярос, „Алхимизирани“ от СенЛинЮ и „Вещерът: Кръстопътят на гарваните“ от Анджей Сапковски, през задълбочени исторически търсения с „Българите между две катастрофи 1396–1944 г.“ от д-р Александър Стоянов и „Аристокрацията на Второто българско царство“ от проф. Николай Овчаров, до докосващи и лични откровения като „Розов изгрев след дъждовна нощ“ от Изабел Овчарова – Изи и „Нещата, на които все още не ни учат в училище“ от Емил Конрад.

Това бяха истории за битки – за чест, любов, приятелство и смисъл. Срещнахме се с миналото и настоящето, с доброто и тъмното, с поезията и суровата реалност. Четенето ни отведе от калдъръмените улици на въображението до големите въпроси, на които все още търсим отговори – с книги, които заслужено заеха челни места в българските и световните класации.

И ето кои са топ 10 заглавията, които намериха своето място в хиляди български библиотеки:

1. „Моите приятели“ на Фредрик Бакман

2. „Кафене „Пъмпкин Спайс“ на Лори Гилмор

3. „Буря от оникс“ на Ребека Ярос

4. „Последният ловец на делфини“ на Захари Карабашлиев

5. „Българите между две катастрофи (1396–1944)“ на Александър Стоянов

6. „Колежката“ на Фрида Макфадън

7. „Майките“ на Теодора Димова

8. „Алхимизирани“ на СенЛинЮ

9. „Божана“ на Анна Авиил

10. „Високо“ на Владимир Николов

А 2026 г. за нас е година на още по-смели издателски решения и книги, които да заобичате

Защото вярваме в историите, които дават утеха и предизвикват разговори. Подготвили сме портфолио с голям жанров размах – от силна българска литература и световни бестселъри до нехудожествени заглавия, които помагат да разберем по-добре света и себе си. А това, което споделяме сега, са само част от изненадите, които ни очакват през годината.

Български автори

Новата година започва силно със „Страшни нощи“ от Геновева Димова, която ще посрещне читателите още в първата седмица на януари.

Февруари ще донесе и „Виктория“ от Доника Ризова – вдъхновяваща детска книга за победата, спорта и мечтите. Действието се развива в слънчева Гърция и среща младите читатели с богинята на победата Нике и други богове от гръцкия пантеон.

През май ще разкрием заглавието на втората част от новата поредица на Симона Панова – „Юдина щерка“, проект, който още с първата си книга привлече вниманието на читатели и критици.

Продължава...

Писмо от „Хермес“: Отново вълнуващи книги през 2026 г.

5.1.26

През 2026 г. на български език ще излезе новият роман на любимеца на българската публика Жозе Родригеш Душ Сантуш с провокативното заглавие „Протокол Хаос“

Най-четеният португалски писател по света предлага отговори на най-наболелия въпрос: какви са в действителност отношенията между Тръмп и Русия? Вдъхновен от реални събития, „Протокол Хаос“ ни пренася в сърцето на най-горещите събития и ни показва как Русия и нейните троянски коне в Запада използват социалните мрежи, за да подкопаят устоите на нашия свят.

През първите месеци на година ще зарадваме любителите на романтични четива с продължения на няколко хитови поредици: „Диви очи“ от Елси Силвър (серия „Роуз хил“), „Брачни халки и разбити съдби“ от Кат Сингълтън (серия „Милиардери с черни вратовръзки“) и „Разгневена“ от Бейли Хана (серия „Ранчо Уелс“). Българските читатели ще имат възможността да се насладят и на серия „Мейпъл Фолс“ от тик-ток сензацията Катрин Каулс. „Крехко убежище“ представлява необичайна комбинация между любовен роман, трилър и еротика. Февруари ще започне с дългоочакваната последна част от трилогията „Прокълнатите булки“ от Нора Робъртс - „Седемте пръстена“.

След международния успех на Карло Вече с романа му за Катерина – майката на Леонардо да Винчи, авторът се насочва към друга любопитна историческа личност. В „Кодексът на Сибила“ той ни представя изобретателя на печатната преса Гутенберг в нова светлина. Очаквайте също нови книги от Джоджо Мойс, Сорая Лейн, Луиз Дъглас, Джеймс Патерсън, Чарли Донли и още любими автори.

Книги за личностно развитие и самоусъвършенстване

Днес, в тези смутни времена е по-важно от всякога да изградим най-добрата версия на самите себе си не само за да живеем щастливо, но и да бъдем пълноценна част от обществото. Поради тази причина ви предлагаме няколко заглавия за самоусъвършенстване. „Вътрешно съвършенство“ от Джим Мърфи съдържа методи, техники и упражнения, с които да тренираме ума си, за да постигнем изключителен успех, но също така ни кара да осъзнаем, че успехът сам по себе си не е ключ към смислен, осъзнат и пълноценен живот. Авторът работи по книгата в продължение на шест години, след приключение в Аризонската пустиня, където се отказва от почти всички свои вещи и се посвещава на живот в уединение и съзерцание. Вълнува го въпросът как най-добрите в света се справят под напрежение. След като прекарва години в проучвания и написва немалко статии по темата, Мърфи стига до прозрения, които довеждат до наспиването на книгата, която се превръща в същинско явление. Тя представлява своеобразен житейски наръчник, съдържащ техники и упражнения, които ще подобрят всяка сфера от живота.

Продължава...