Откъс: „Първият изстрел“ е смъртоносен

 

Книга втора от шеметната приключенска поредица на Искра Урумова, която започна с „Последният милион“

Мистична, приключенска, вълнуваща и непредсказуема – тя е литературната фурия Искра Урумова, която винаги знае как да изненада своите почитатели и да ги поведе на ново шеметно пътешествие. 

С „Последният милион“ авторката на обичаната поредица „Самодивски сезони“ направи рязък скок в жанра и ни поднесе книжна наслада с много екшън, страст и блясък. Сега идва времето читателите отново да се срещнат с енигматичната и смела мошеничка Кристоф… Андреа Кристоф. В книжарниците вече ви очаква втората книга от поредицата – „Първият изстрел“! 

В „Първият изстрел“ залозите са още по-високи, опасността спи на възглавницата до теб, а луксът е прогнила маска, която крие лицата на истинските чудовища. 

Андреа Кристоф твърде наивно вярваше, че от свободата я делят само няколко правилни хода. Сега тя е с един милион евро по-богата и официално е съпругата на един от най-влиятелните и арогантни испански мафиоти – Мартин Хосе Алварес. 

Ала съюзът между тях е роден от лъжа и заплаха и дори вълшебният меден месец на остров Родос не може да разсее напрежението помежду им. Андреа много добре знае, че Мартин крие тайни от нея. Самата тя трябва да води двойствен живот, за който той не бива да узнава за нищо на света. 

Паяжината от измами и лицемерие оплита все по-здрава хватка около сърцето на Андреа, а младата жена за пореден път е изправена на кръстопът. Престъпният ум на Мартин я привлича въпреки абсолютния хаос, който той внася в живота ѝ. Ала бракът помежду им сякаш има краен срок. И Андреа ще направи всичко възможно да оцелее в този смъртоносен танц на лудостта. 

Накъде ще е насочен „Първият изстрел“? Предстои да разберем в това истинско литературно пиршество за почитателите на историите с неочаквани обрати, екзотични дестинации, опасни врагове и съюзници. Следва откъс.

ПОДЦЕНЕН ИГРАЧ

ОСТРОВ РОДОС, ГЪРЦИЯ 

Егейско море е необичайно притихнало днес и над пустия малък плаж пред къщата се чуват само птичи крясъци. Отдалечаващият се падъл борд с гребящата фигура на Мартин върху него изглежда като миниатюра на фона на залива. Махам широкополата шапка, отпускам се на лакти, вдигам лице към небето и затварям очи. 

Трети ден сме тук и още не сме напускали младоженческото си гнездо. Времето минава бавно и спокойно – в леглото, на двора, на плажа в усамотеното заливче. Наблизо няма други имоти освен помощната вила, в която са настанени хората от обслужващия персонал и охраната. Абсолютен покой, съвсем като за мини меден месец. 

Искаш да беше чиста истина, нали? 

Няма как да е истина нещо, родено от лъжа и заплаха. Ако не бях измамница, която Мартин да наеме, той нямаше да ме познава.

Ако не ме беше наел, нямаше да се забъркам с мъж като него.

Ако не го бях изиграла, нямаше да оцени моите качества. 

Ако не ги беше оценил, вероятно щях да съм мъртва. 

Милиардерска ексцентричност ли беше това предложение за брак? Щеше ли да приемеш, ако не беше хваната натясно? 

Лягам по гръб с дълбока въздишка и премигвам заради силното слънце. Самолети с размерите на блестящи точки рисуват тънка бяла плетеница високо насред лазура и очите ми залепват за гледката. Не откъсвам поглед въпреки боцкането в зениците. Като оплетена съм... 

Като ли?! 

Оплетена съм и още как – от второто си пътуване до Варна, когато твърде наивно вярвах, че вече съм почти свободна, при това с един милион евро по-богата. Тогава се чувствах доволна от начина, по който бях отиграла обстоятелствата около кражбата на ръкописа и от застраховката си пред Мартин. Смело планирах да приключа половингодишната ни любовна афера мирно и тихо, но… 

Подцененият играч излезе на сцената.

Рискът с подценения играч е ключов във всеки план и хора като мен, които се занимават с измами, никога, ама никога не трябва да го пренебрегват. А аз направих точно това – след като нещата с испанеца се развиха благоприятно, бях немарлива в последващите наблюдения и проучвания на всички замесени в аферата с „Пикатрикс“.

Затварям пак очи, защото вече не издържам дразнещото парене от лъчите, и за кой ли път се връщам в часовете на онзи злополучен полет на прибиране от Варна през пролетта...