Юз Алешковски. Предпоследен живот

Георги Борисов

КАПКА МЕД В  БУРЕ КАТРАН
"Предпоследен живот" е най-новият роман на големия руски писател емигрант писател Юз Алешковски, писан от него през последните две години и току-що завършен.

Смело може да се каже, че това внушително по своя обем и идейно-художествени решения произведение представлява венецът на крайно своеобразното творческо дело на  този “гениален, с феномален слух за езика автор” (Бродски). Дори нещо повече: «Предпоследен живот» (засега!) е до голяма степен и художественото завещание на Юз Алешковски, синтез на целия му духовен и жизнен опит, обществено-политически,  философски, естестически, религиозни, исторически възгледи, поднесени за пореден път в един непредвидим за читателите сюжет от съвременната руска действителност и в любимата на Алешковски монологична форма.
Романът е с  подзаглавие «Записки на късметлията» и  макар действието му да започва от началото на 30-те години на миналия век, той обхваща, макар и бегло, периода на перестройката и най-вече годините на нестихващата според автора и до днес гражданска война в Русия за преразпределяне на националната собственост и «превръщането на социалистическия застой в мафиозен капитализъм».
“Всяка нова за изкуството психологическа или естетическа действителност е вече стара за следващия му деец” – пише Бродски в есето си “Въздушни катастрофи”, посветено на руската проза. Тия толкова горчиви, но точни думи, изглежда обаче не се отнасят до изключителната жизненост на Юз и прозата му в новата му книга, в която той като същински  барон Мюнхаузен успява да надскочи собствената си сянка, да се отдели от гравитацията на създадената от самия него през миналия век територия.
За пореден път особено силно ни привлича «речеватата стихия» на произведението, която подлага на истинско изпитание и за най-изобретателните преводачи и е сред най-сериозните причини този гениален писател да не заеме изцяло мястото си в пантеона на световната литература. Крайно време е обаче и това да се случи. Защото освен с езиковото си великолепие, романът «Предпоследен живот» изумява с дълбочината и библейската мъдрост на прозренията си за днешния свят и утрешния ден на човечеството. Той е нова страница не само за творчеството на Юз Алешковски, но и за прозата на ХХІ век, капката мед в бурето с катран на нашето време.

Факел Експрес, прев. Иван тотоманов