Избрано от седмицата: Люсиен Февр дебютира на български

Петко Тодоров

„Небесна любов, земна любов”, Люсиен Февр – тръпките са поне 2. Първа българска книга на историка, създал, заедно с Марк Блок „новата френска историческа школа” около списание „Анали”. Другото: 16 век – Лутер, Еразъм, изгубеният български 16 век. И Маргьорит дьо Навар – книгата е за нея (изд. „Агата А”).
„Сестра на крал, самата тя кралица - Маргьорит се озовава в доста необичайното за една коронована особа положение – да бъде в списъка на френските писатели”. Преданата християнка седнала в края на дните си да твори френски „Декамерон”. Станало „Хептамерон”, успяла до VІІ част.
Тази двойнственост занимава Февр и нейната разбираемост „не спрямо нас, а спрямо своите съвременници”. Любопитно, сладкодумно изследване, което подсеща и за други неща. Писано, по думите на Февр с „правото на историка, който си задава въпроси, вместо да изчерпва списъци”.

Рационални сме повече, отколкото ни се иска



Тим Харфорд щеше да е свършил нещо крайно полезно дори ако беше сложил точката на „Нещата от живота и тяхната логика” след втора глава. В нея обсъжда нагледно и разбираемо Теорията на игрите в класическата й версия. Да припомним: в края на 20-те години „най-въпиещо интелигентният човек на света” измисля съвършения начин за игра на покер. Джон фон Нойман, когото изучават икономистите, а не покерджиите.
Но Харфорд се занимава с по-широката теория за рационалния избор (изд. „Изток-Запад”). Човеците сме по-рационални, отколкото си представяме и за да ни хване на тази струна, британският икономист почва изложението със скандальозната тийнейджърска мода в Щатите на оралния секс. Елементарно, като драматургия, но работи и той държи линията на парадоксалните примери от живота. Ловко и ефективно. С финала на обстойния увод: „Спокойно, ще бъда кратък”.

Литературен роб проговори


„Никога не съм бил и никога няма да бъда „добър писател”. Всичките си успехи съм постигал под чуждо име”, признава Аноним в „Писател под наем” (изд. „Библиоскоп”). Това е автобиографичен роман, авторът е литературен роб. Подписва се така, понеже първото задължително качество на литературния роб е дискретността.
Аноним цитира меродавни източници, според които „в 80% от издаваните във Франция книги има намеса на литературни роби”. Робите пишат книги,  подписвани от политици, естрадни, медийни, спортни и всякакви други звезди, вкл. писатели от различен калибър. И стоят в сянка. Романът на този Аноним е зловеща дисекция на френското книгоиздаване, само френското ли? - и поставя въпроси от основен за днешната култура характер. А корицата на книгата „протестира” срещу доминиращия у нас стандарт на типа „бонбониера”. Истински дисидент в оформлението.