Коледна приказка: Малки чудеса в "Книжен Ъгъл"

Мая Чанкова

Точно както си мечтаех, и тази година четири дни преди Коледа снегът започна тихо да трупа преспи и превърна калните улици в образцов изглед за картичка. И както всяка година, точно четири дни преди Коледа в малката книжарница започнаха да се случват чудни неща.

Първото чудо – могат да се съберат още книги по вече огънатите рафтове! Даже за кутиите с игри и големия светещ глобус се намери ъгълче! Всеки път, когато пристигне поредното ново зареждане, си казвам: „Сега вече няма къде да ги сложа!” И след половин час оглеждане и леко разместване, петото измерение се отваря и услужливо побира всички томове. Прав е Тери Пратчет (да се свети името му и да са дълги дните му), книгите имат свой вътрешен живот в едни други пространства...

Второто чудо – на групи по четири-пет, нахълтват хора, натоварени с торби храна и напитки и трескаво си търсят нещо за четене. От време на време се чува тих възглас и някой победоносно измъква прашасала книга от най-затънтения ъгъл. Отдавна съм забравила, че я има или съм я отписала като непродаваема, но се оказва, че човекът си я търси от шест месеца под дърво и камък!

Междувременно се чува трясък от счупено стъкло и от поредната пазарска торба се разнася упойващ аромат на ракия, примесен с резлив нюанс на кисело зеле. Следва суетене, извинения, бързо почистване, а заглавията плуват лекичко в алкохолна омая.

И нататък продължава като в приказка – безброй баби, стиснали тънки портмонета, се оглеждат за подарък: „На големия внук – той е отличник в Америка”, на малката внучка:”Много е умна, учи ме на игри на компютъра”, на „онзи калпазанин, дето е затрупан с играчки”... Всяка покупка е придружена с подробна история и се превръща в нов сюжет за коледен разказ. Само да имах време да ги записвам. Но няма как – и аз съм персонаж в тях.

С наближаването на празника събитията се сгъстяват и вече не успявам даже да ги отбележа във виртуалния бележник. На малкия Константин трябва да се връчи официален отговор на писмото до Дядо Коледа, придружен с един от пожеланите подаръци. Той е написал колко много е слушал и как е чел „буквар” и е донесъл лично писмото в книжарницата, защото на вратата има табела, че това е „Главният доставчик на Дядо Коледа”. Гледа ме с премерен скептицизъм, докато му връчвам пакет със златна опакова и плик с резолюция:”Да се изпълни” и червен подпис на добрия старец. Но все пак в очите му се прокрадва някаква вяра в магията.

Младо семейство вече има традиция – на 24 декември пристигат в три часа след обяд и бавно, с наслада и много колебания избират по една книга за всичките си петнадесет близки и роднини. Започват с описание на получателя- възраст, пол, интереси и особености на характера. Предлагам им няколко варианта, след обстойна консултация, те се спират на най-подходящата и преминават към следващия. Около пет часа купчината книги е отделена и започва опаковането – една по една, със златна панделка и малка картичка. Междувременно коледната опаковъчна хартия свършва и преминаваме на ексцентрични варианти – със зелени крави и розови жаби. Около бюрото хвърчат изрезки, лепнат парченца тиксо, падат кутийки. Около шест часа те си тръгват доволни с думите, че това е най-приятната част от празничната им вечер. А на мен какво друго ми трябва?!

Тъкмо се готвя да си тръгвам, запъхтяна се втурва жената със счупената бутилка от сутринта (или от преди три години?) и ми връчва торбичка, в която се поклащат шише червено вино и кутия домашен щрудел. Приключваме с размяната на извинения, благодарности и пожелания, обличам си палтото и посягам да загася лампите, но на вратата се чука неистово. Един отчаян татко нахлува с притеснена физиономия и си търси енциклопедията, която е поръчал и платил преди седмица. В шест без десет на Бъдни вечер успява да грабне заветния подарък и отпрашва към къщи.

И аз успявам да загася лампите и да сложа надпис „Заповядайте отново”, като не забравям да оставя малко щрудел в ъгъла, защото начетеният плъх Фирмин може да не е само герой от книга.

Весела Коледа!