Къде се пука националната ни идея

Петко Тодоров

Получихме след 96 години страхотното свидетелство на Рьоне Пюо

„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират”, Хектор Хю Мънро (Саки), писател хуморист

Иван Илчев пита и отговаря в предговора към „От София до Чаталджа”: „Защо толкова години след публикуването й се сещаме за книгата на кореспондента на в. „Льо Тан”, Рьоне Пюо, превърнал се в Балканската война във военен кореспондент? Защото е обективна, защото е сравнително точна, защото търси истината, защото рисува убедителна картина на героизма и патриотизма на предците ни”.

Тя излиза през 1913, веднага след войната. Професор Илчев не се прави на интересен, интересен е парадоксалният факт. Тогава, а и по-късно са превеждани далеч по-некачествени четива за Балканската война. А може би причината е, че заради предизвиканата от нас следваща война Пюо от върл българофил става върл българофоб.
„Това е страшна армия: внушителна с посивелите бради до юношите, с овчите калпаци върху главите и на офицерите, и на войниците”, пише българофилът. Сега хрониката му е по-малко интересна от детайлите и картините. И те извикват неизбежното: Това си е истинска Отечествена война! Дори ако щете с изколването на българското село Хазбога от турците, което повтаря 1:1 Баташкото. Защо е толкова важна тази книга сега? По няколко причини.
Тя очертава доста точно дефицитите в нашата национална идея, не националистическата. Отказът ни да приемем Балканската война за Отечествена е, че тя е първо действие в театъра на националната катастрофа. А защо ни е толкова непосилно разграничаването на героизма и патриотизма на предците от поведението на властта? Други народи го правят и осребряват историята си.  Нужно е съвсем малко, Илчев с  предговора показва, че е от знаещите за какво става дума. Те са тук, никой чужденец и даже „успял на Запад българин” не е по-знаещ. Тази книга нямаше да излезе на български днес без парите на Френската държава, издателство „Колибри” го отбелязва коректно. Разчистването на мрачното поле между парадоксите и закономерностите е най-трудно, но си струва да се почне.